Дан Браун - Метеоритът

— Възможно е заравянето да е целяло тъкмо ПОСП да направи откритието и скалата да изглежда като фрагмент от известен метеорит — отвърна Рейчъл.

— Юнгерсоловия метеорит — допълни Корки.

— Но каква е ползата от свързването му с известен метеорит? — попита директорът. Гласът му звучеше почти гневно. — Тези фосили не са ли изумително откритие сами по себе си? С каквото и събитие да са свързани?

И тримата кимнаха.

Пикъринг се поколеба.

— Освен, ако… разбира се…

Рейчъл видя зъбните колелца, въртящи се зад очите на директора. Беше стигнал до най-простото обяснение за синхронизиране на находката с Юнгерсоловия метеорит, но това най-просто обяснение бе и най-обезпокояващото.

— Освен, ако това не е трябвало да придаде автентичност на абсолютно фалшиви данни — продължи Пикъринг, въздъхна и се обърна към Корки.

— Каква е вероятността този метеорит да е фалшификат, доктор Марлинсън?

— Фалшификат ли, господин директор?

— Да.

— Фалшив метеорит? — Корки неловко се засмя. — Напълно невъзможно! Този метеорит беше проучен от безброй специалисти. Включително от мен. Химични анализи, спектрограма, рубидиево-стронциево датиране. Той не прилича на скалите, които се откриват на Земята. Метеоритът е истински. Всеки астрогеолог ще го потвърди.

Пикъринг дълго обмисля думите му, като леко поглаждаше вратовръзката си.

— И все пак, като се има предвид какво може да спечели от това откритие НАСА, очевидните признаци от подправяне на доказателствата и нападението срещу вас… първото и единствено логично заключение, което мога да направя, е, че този метеорит е отлично изпълнена измама.

— Невъзможно! — почти ядосано заяви Корки. — При цялото ми уважение, господин директор, метеоритите не са някакъв холивудски специален ефект, който може да се постигне в лаборатория, за да заблуди неколцина нищо неподозиращи астрофизици. Това са химически сложни обекти с уникална кристална структура и съотношения между елементите!

— Не оспорвам твърдението ви, доктор Марлинсън. Просто следвам логичната последователност на анализа. Като се има предвид, че някой е искал да ви убие, за да не разкриете, че е бил заровен в леда, аз съм склонен да приема всякакви невероятни възможности. Точно какво ви кара да вярвате, че тази скала наистина е метеорит?

— Точно какво ли? — възкликна Корки. — Безупречна овъглена кора, наличие на хондрули, никелово съдържание, каквото не се среща на Земята. Ако намеквате, че някой ни е измамил, като е създал тази скала в лаборатория, мога само да кажа, че тази лаборатория е на около сто и деветдесет милиона години. — Астрофизикът бръкна в джоба си, измъкна камък с формата на компактдиск и го протегна към камерата. — Датирахме такива образци с множество химически методи. Рубидиево-стронциевото датиране не е нещо, което може да се фалшифицира!

Пикъринг се изненада.

— Значи имате образец от метеорита, така ли?

Корки сви рамене.

— НАСА има десетки такива.

— Искате да кажете, че НАСА са открили метеорит, който според тях съдържа живот, и оставят хората да се разхождат с образците?! — вече обърнат към Рейчъл, попита директорът.

— Въпросът е, че образецът в ръцете ми е истински — заяви Корки. — Дайте го на всеки петролог, геолог или астроном на света и след като го изследват, те ще ви кажат две неща: първо, че е на сто и деветдесет милиона години, и второ, че химически се различава от всяка скала на Земята.

Пикъринг се наведе напред и се втренчи във фосила, запечатан в камъка. За миг изглеждаше като хипнотизиран. Накрая въздъхна.

— Аз не съм учен. Мога да кажа, само че ако този метеорит е истински, какъвто изглежда, ми се ще да узная защо НАСА не го е представила на света такъв, какъвто е? Защо някой го е заровил в леда, сякаш, за да ни убеди в неговата автентичност?

В този момент един служител от охраната на Белия дом набра номера на Марджъри Тенч.

Главната съветничка вдигна още при първото иззвъняване.

— Да?

— Госпожице Тенч, имам информацията, която поискахте. За обаждането по радиофона. Проследихме го.

— И?

— От Секретната служба смятат, че сигналът е идвал от борда на военната подводница „Шарлот“.

— Какво?!

— Нямат координатите, госпожице, но са сигурни в шифъра на подводницата.

— О, за Бога! — Тенч затръшна слушалката, без да каже нищо повече.

От приглушената акустика в черната стаичка на „Шарлот“ на Рейчъл започваше леко да и се гади. На екрана загриженият поглед на Уилям Пикъринг се насочи към Майкъл Толанд.