Дан Браун - Метеоритът

Като служител в разузнаването на Съединените щати — най-големите производители на лазерни микрофони, подводни параболични подслушватели и други хиперчувствителни подслушвателни устройства на света — Рейчъл отлично знаеше, че на Земята има съвсем малко места, където човек може да води наистина поверителен разговор. Черната стаичка очевидно бе едно от тях. Микрофоните и слушалките на масата позволяваха провеждане на конфиденциален „конферентен разговор“ и хората можеха да разговарят спокойно, знаейки, че вибрациите на думите им няма да проникнат през стените. След влизането им в микрофоните техните гласове се шифроваха за дългото пътуване в атмосферата.

— Проверка на системата. — Гласът ненадейно се разнесе в слушалките им и сепна Рейчъл, Толанд и Корки. — Чувате ли ме, госпожице Секстън?

Рейчъл се наведе към микрофона.

— Да. Благодаря ви. — „Който и да сте вие“.

— Директорът Пикъринг е на линия. Той приема аудиовидео връзката. Сега се изключвам.

Рейчъл чу, че връзката прекъсва. Последва далечно пращене и бърза поредица от пиукане и щракане. Видео екранът пред тях оживя със смущаваща яснота и тя видя Уилям Пикъринг в заседателната зала на НРС. Сам. Той рязко вдигна глава и я погледна в очите. Рейчъл изпита странно облекчение, че го вижда.

— Госпожице Секстън — озадачено и дори загрижено каза директорът. — Какво става, по дяволите?

— Господин директор — отвърна тя. — Имаме сериозен проблем.

От черната стаичка на „Шарлот“ Рейчъл Секстън представи Майкъл Толанд и Корки Марлинсън на Пикъринг. После накратко му описа невероятните събития. Директорът на НРС я слушаше, без да помръдва.

Тя му разказа за биолуминесцентния планктон в метеоритната яма, за пътуването им по ледения шелф и откриването на шахтата под метеорита, и накрая за неочакваната атака на военен, най-вероятно спецоперативен отряд.

Уилям Пикъринг бе известен със способността си да изслушва смущаваща информация, без да му мигне окото, ала с всеки обрат в разказа на Рейчъл изражението му ставаше все по-загрижено. Тя усети смайването му, а после и гнева му, когато му описа убийството на Нора Мангър и собственото си чудотворно избавление. Макар че и се искаше да изложи подозренията си за съучастничеството на директора на НАСА, младата жена достатъчно добре познаваше Пикъринг, за да не сочи с пръст без доказателства, така че му изложи само твърдите факти. Когато свърши, директорът за няколко секунди помълча.

— Госпожице Секстън — накрая каза той, — всички вие… — Пикъринг ги изгледа един по един. — Ако това е истина, а не се сещам за причина и тримата да ме лъжете, днес сте извадили късмет, че сте останали живи.

Те мълчаливо кимнаха. Президентът беше поканил четирима цивилни учени… и двама от тях бяха мъртви.

Директорът въздъхна тежко, сякаш нямаше представа какво да каже. Събитията очевидно изобщо не се връзваха.

— Възможно ли е тази шахта под метеорита, която се вижда на радарната разпечатка, да е естествено образувание? — попита той.

Рейчъл поклати глава.

— Прекалено е симетрична. — Тя разгърна листа и го вдигна към камерата. — Безупречна е.

Пикъринг разгледа изображението и намръщено кимна.

— Не изпускайте тази разпечатка от ръцете си.

— Обадих се на Марджъри Тенч, за да я предупредя да спре президента — каза Рейчъл. — Но тя ми затвори.

— Знам. Тенч ми телефонира.

Рейчъл го погледна смаяно.

— Марджъри Тенч ви се е обадила, така ли? — „Бързо действа!“

— Току-що. Много е загрижена. Смята, че се опитвате да изиграете някакъв номер, за да дискредитирате президента и НАСА. И може би да помогнете на баща си.

Младата жена се изправи, размаха разпечатката и посочи двамата си спътници.

— За малко да ни убият! Това прилича ли ви на някакъв номер? И защо ми е да…

Пикъринг вдигна ръце.

— Спокойно. Госпожица Тенч пропусна да ми каже, че сте трима.

Рейчъл не си спомняше дали главната съветничка й бе дала време да спомене за Корки и Толанд.

— И не ми каза, че разполагате с веществени доказателства — прибави директорът. — Още преди да разговарям с вас се усъмних в твърденията й, а сега съм убеден, че тя греши. Не се съмнявам във вашите твърдения. Въпросът сега е какво означава всичко това.

Възцари се дълго мълчание.

Уилям Пикъринг рядко изглеждаше смутен, но сега объркано клатеше глава.

— Нека засега допуснем, че някой наистина е заровил този метеорит в леда. Това ни навежда на очевидния въпрос „защо“. Ако НАСА разполага с метеорит с фосили, какво ги интересува, пък и когото и да било другиго, къде е открит той?