Дан Браун - Метеоритът

Рейчъл погледна въпросния образец и зяпна. Буболечката изглеждаше дълга над половин метър.

— Тлъста въшка, а? — подметна астрофизикът.

Младата жена смаяно кимна. Представи си въшки, големи колкото самуни хляб, да щъкат насам-натам на някоя далечна планета.

— Земните насекоми са сравнително малки заради гравитацията — поясни Мин. — Те не могат да станат по-големи, отколкото позволяват екзоскелетите им. На планета с по-слаба гравитация обаче насекомите могат да еволюират до наистина огромни според нас размери.

— Представете си да биете комари, големи колкото орли — пошегува се Корки, взе образеца от Рейчъл и го пъхна в джоба си.

Палеонтологът се намръщи.

— Гледайте да не го отмъкнете!

— Спокойно — отвърна Корки. — Там, откъдето идва тоя камък, има още осем тона.

Аналитичният ум на Рейчъл бясно обработваше представените и данни.

— Но как може форма на живот от космоса толкова много да прилича на земните? Искам да кажа, нали твърдите, че тази буболечка се вписва в нашата Дарвинова класификация?

— Идеално — потвърди астрофизикът. — И ако щете вярвайте, много астрономи са предвидили, че извънземният живот ще прилича на земния.

— Но защо? — попита тя. — Този вид идва от съвсем друга среда.

— Панспермия — широко се усмихна Корки.

— Моля?

— Панспермия е теорията, че животът е посят тук от друга планета.

Рейчъл се изправи.

— Успяхте да ме объркате.

Корки погледна Толанд.

— Майк, ти си специалистът по първичните морета.

Толанд с удоволствие пое щафетата.

— Някога на Земята не е имало живот, Рейчъл. После изведнъж, сякаш с един замах, разцъфтял живот. Много биолози смятат, че това е резултат от идеална комбинация от елементи в първичните морета. Но ние не сме в състояние да възпроизведем процеса в лабораторни условия, което се използва от теолозите като доказателство за съществуването на Бог. С други думи, животът не е можел да възникне, ако Бог не е докоснал първичните морета и не им е вдъхнал живот.

— Но ние астрономите даваме друго обяснение за внезапното разцъфване на живота на Земята — заяви Корки.

— Панспермията — каза Рейчъл. Сега разбираше за какво говорят. Беше чувала теорията за панспермията, но не знаеше името й. — Теорията, че в първичната супа е паднал метеорит и е донесъл първите микроби на Земята.

— Точно така — потвърди астрофизикът. — И те са се разпространили и размножили.

— И ако е вярно това, земните и извънземните форми на живот имат общ произход — довърши тя.

— Пак познахте.

„Панспермия“ — помисли си Рейчъл. Все още не осъзнаваше напълно смисъла на всичко това.

— И този фосил не само потвърждава, че и другаде във вселената има живот, но всъщност доказва панспермията… Доказва, че животът на Земята е бил посят от друго място във вселената.

— Браво — въодушевено й кимна Корки. — Строго погледнато, всички ние може би сме извънземни. — Той вдигна два пръста над главата си като антени, кръстоса очи и изплези език.

Толанд ухилено погледна Рейчъл.

— И този човек бил върхът на еволюцията!

Докато вървеше в купола до Майкъл Толанд, Рейчъл Секстън имаше чувството, че сънува. Корки и Мин ги следваха.

— Добре ли сте? — впери поглед в нея океанологът.

Рейчъл го погледна и се усмихна измъчено.

— Благодаря. Просто… ми дойде много.

Мислите й се върнаха към злополучно известното откритие на НАСА от 1997 г. — АЛХ84001 — метеорит от Марс, който според Управлението съдържал фосилни следи от бактерии. За съжаление, само седмици след триумфалната пресконференция неколцина цивилни учени излязоха с доказателство, че тези „следи от живот“ всъщност не са нищо повече от кероген, резултат от земно замърсяване. Този гаф беше нанесъл тежък удар върху авторитета на Управлението.

„Ню Йорк Таймс“ бе публикувал статия на палеобиолога Стивън Джей Гулд, която обобщаваше проблемите с АЛХ84001 като посочваше, че доказателствата са химични и косвени, а не „солидни“, като например кост или черупка.

Сега обаче Рейчъл разбираше, че НАСА са открили неопровержимо доказателство. Никой скептичен учен не можеше да излезе и да оспори тези фосили. Управлението вече не предлагаше мъгляви увеличени снимки на предполагаеми микроскопични бактерии — а образци от истински метеорит, в които с просто око се виждаха биологични организми. Тридесетсантиметрови въшки!

Рейчъл насмалко да се засмее — спомни си една своя любима песен на Дейвид Бауи за „паяците от Марс“. Едва ли някой бе предполагал, че женственият британски поп-певец доста точно е предсказал звездния миг на астробиологията. Докато далечната мелодия на песента звънтеше в ума й, Корки ги настигна и я попита: