Дан Браун - Метеоритът

Въпросът се стовари като скала. Може пък в крайна сметка Тенч да не беше чак толкова глупава. Тя току-що изненадващо му бе задала въпрос, изискващ еднозначен отговор и целящ да принуди противника веднъж завинаги да изясни позицията си.

Секстън инстинктивно се опита да маневрира.

— Не се съмнявам, че с правилно управление НАСА може да проучва космоса за много по-малко, отколкото сега…

— Отговорете на въпроса ми, сенатор Секстън. Проучването на космоса е опасна и скъпа работа. Също като строежа на пътнически самолети. Или го правим както трябва — или изобщо не го правим. Рисковете са прекалено големи. Повтарям въпроса: ако станете президент и трябва да вземете решение или да продължите финансирането на НАСА в сегашните размери, или напълно да прекратите космическата програма, кой път ще изберете?

„Мамка му!“ Той погледна Гейбриъл през стъклото. Лицето й изразяваше нещо, което сенаторът вече знаеше. „Ти се ангажира. Бъди директен. Не дрънкай глупости“.

Секстън високо вирна брадичка.

— Да. Ако се изправя пред такова решение, ще пренасоча сегашния бюджет на НАСА към нашата училищна система. Ще избера нашите деца пред космоса.

На лицето на Марджъри Тенч се изписа пълно смайване.

— Изумена съм. Вярно ли чух? Като президент, вие ще прекратите космическата програма на страната?

Секстън кипна. Сега вече Тенч му слагаше думите в устата. Опита се да отблъсне атаката, обаче тя вече говореше.

— Значи официално заявявате, господин сенаторе, че ще ликвидирате организацията, която прати хора на Луната?

— Заявявам, че с космическата надпревара е свършено! Времената се промениха. НАСА вече не играе жизненоважна роля в живота на обикновените американци и все пак ние продължаваме да я финансираме като някога.

— Значи смятате, че космосът не е бъдещето, така ли?

— Космосът очевидно е бъдещето, но НАСА е динозавър! Нека частният сектор проучва космоса. Американските данъкоплатци не бива да бъдат принуждавани да си отварят портфейла всеки път, щом някой вашингтонски инженер поиска да снима Юпитер за един милиард долара. На американците им е омръзнало да продават бъдещето на децата си, за да финансират една остаряла организация, която не дава почти нищо в замяна на колосалните си разходи!

Тенч въздъхна.

— Почти нищо в замяна ли? Освен може би програмата за търсене на извънземен разум, НАСА има огромна възвръщаемост.

Секстън се смая, че програмата за търсене на извънземен разум изобщо се е изплъзнала от устата на Тенч. Страхотен гаф. „Благодаря, че ми напомни!“ Това бе най-дълбоката яма за пари на НАСА. Въпреки че Управлението се беше опитало да направи пластична операция на проекта, като го преименува на „Произход“ и поизмени някои негови цели, той пак си оставаше същият.

— Марджъри — пое инициативата Секстън. — Ще кажа няколко думи за тази програма, само защото вие споменахте за нея.

Колкото и да бе странно, Тенч почти се зарадва да го чуе. Той се прокашля.

— Повечето хора не знаят, че НАСА вече от трийсет и пет години търси извънземни. И това търсене е скъпо — сателитни чинии, огромни приемници, милиони за заплати на учени, които седят на тъмно и слушат празни записи. Това е позорно пилеене на средства.

— Искате да кажете, че там горе няма нищо?

— Искам да кажа, че ако друга държавна институция беше похарчила толкова милиарди за трийсет и пет години, без да даде никакъв резултат, отдавна щяха да я закрият. — Той направи пауза, за да подчертае силата на изявлението си. — След трийсет и пет години, струва ми се, е напълно очевидно, че няма да открием извънземен живот.

— Ами ако грешите?

Секстън извъртя очи към тавана.

— Уф, за Бога, госпожо Тенч, ако греша, ще си изям шапката.

Марджъри Тенч впери мрачните си очи в сенатор Секстън.

— Ще запомня това обещание, господин сенатор. — И за пръв път се усмихна. — Струва ми се, че всички ще го запомним.

На десетина километра оттам в Овалния кабинет Зак Херни изключи телевизора и си наля уиски. Както беше обещала Марджъри Тенч, сенатор Секстън бе налапал стръвта — и кукичката, и кордата, че чак и тежестта.

Докато Рейчъл Секстън зяпаше фосилния метеорит в шепата си, Майкъл Толанд широко се усмихваше. На изящното й красиво лице се бе изписала невинна почуда — момиченце, току-що за пръв път видяло Дядо Коледа.

„Знам точно какво изпитваш“ — помисли си той.

Толанд се беше смаял по същия начин, само че преди две денонощия. И той мълчаливо бе зяпнал. Научното и философското значение на метеорита продължаваше да го удивлява, принуждаваше го да преосмисли цялата си представа за природата. Наистина, самият той беше открил няколко неизвестни дотогава дълбокоморски вида, ала тази „космическа буболечка“ представляваше откритие на съвсем друго равнище. Въпреки склонността на Холивуд да представя извънземните като зелени човечета, астробиолозите и любителите бяха единодушни, че като се има предвид самият брой и адаптивност на земните насекоми, ако изобщо бъде открит, извънземният живот по всяка вероятност ще е насекомоподобен.