Дан Браун - Метеоритът

— Хей, океанографчето! — подсвирна му Марлинсън. — Хайде да оставим науката на учените, а? — И мигновено се обърна пак към Рейчъл. — Минералът никел се среща в земните скали или в изключително голям, или в изключително малък процент, но няма средни количества. При метеоритите обаче никеловото съдържание се движи в рамките на средните стойности. Ето защо, ако анализираме даден образец и установим, че никеловото съдържание има средна стойност, можем с абсолютна сигурност да гарантираме, че образецът е метеорит.

Рейчъл започваше да губи търпение.

— Добре, господа, овъглени кори, хондрули, средни никелови съдържания, всичко това доказва космически произход. Картинката ми е ясна. — Тя остави образеца на бюрото на Корки. — Но защо съм тук?

Марлинсън въздъхна драматично.

— Искате ли да видите образец от метеорита, който НАСА е открила в леда под нас?

„Преди да умра тук, моля ви“.

Този път Корки бръкна в джоба на гърдите си и извади дисковидно камъче. Скалният резен приличаше на компактдиск, имаше дебелина малко над сантиметър и изглеждаше сходен по състав с каменния метеорит, който току-що беше видяла.

— Това е резен от образеца, който взехме вчера. — Астрофизикът подаде диска на Рейчъл.

Наглед определено не бе нищо необичайно. Също като предишния образец, това беше оранжево-бял тежък камък. Част от ръба бе овъглена и черна — очевидно сегмент от кората на метеорита.

— Виждам овъглената кора — отбеляза тя.

Корки кимна.

— Да, този образец е от външната част на метеорита, затова има малко кора.

Рейчъл наклони диска към светлината и забеляза металните мехурчета.

— Виждам и хондрулите.

— Чудесно — с напрегнат от вълнение глас отвърна Марлинсън. — И след като анализирах образеца с петрографски поляризиращ микроскоп, мога да ви уверя, че никеловото му съдържание е в средните норми — нищо подобно на земна скала. Поздравявам ви, вие категорично потвърдихте, че камъкът в ръката ви е дошъл от космоса.

Рейчъл го погледна смутено.

— Доктор Марлинсън, това е метеорит. Предполага се, че е дошъл от космоса. Пропускам ли нещо?

Корки и Толанд се спогледаха многозначително. Толанд постави ръка на рамото и и прошепна:

— Обърнете го наопаки.

Тя обърна диска, за да разгледа другата му страна. Трябваше й само миг, за да осъзнае какво вижда. И тогава истината се стовари отгоре й като чук.

— Невъзможно! — ахна Рейчъл и вторачена в камъка, осъзна, че представата и за „невъзможно“ току-що завинаги се е променила. В скалата се виждаше нещо, което можеше да се смята за нормално за всеки земен образец, но за метеорит бе абсолютно невъобразимо. — Това е… — заекна Рейчъл, сякаш не можеше да изрече думата. — Това е… насекомо! Този метеорит съдържа фосилно насекомо!

Толанд и Корки широко се усмихваха.

— Добре дошла на борда — каза астрофизикът.

Емоционалната вълна, която заля Рейчъл, за миг я накара да онемее, ала въпреки изумлението си тя ясно виждаше, че тази вкаменелост някога несъмнено е била жив биологичен организъм. Отпечатъкът беше дълъг около осем сантиметра и приличаше на долна страна на голям бръмбар или пълзящо насекомо. Под защитната външна обвивка бяха подредени седем двойки разчленени крака. Самата черупка, изглежда, се състоеше от отделни плочки като на броненосец. На Рейчъл й се зави свят.

— Насекомо от космоса…

— Това е изопод — поясни Корки. — Насекомите имат по три двойки крака, не седем.

Втренчена в камъка, тя изобщо не го чу.

— Ясно се вижда, че тръбната обвивка е сегментирана на плочи като при земните мокрици и все пак двете опашни изпъкналости повече го приближават до въшката — продължи той.

Рейчъл напълно го бе изключила от съзнанието си. Класификацията на видовете нямаше абсолютно никакво значение. Сега всичко ставаше ясно — потайността на президента, възбудата на НАСА…

„В този метеорит има фосил! Не просто бактерия или микроб, а развита форма на живот! Доказателство за съществуване на живот във вселената!“

Десет минути след началото на дебата по Си Ен Ен сенатор Секстън се чудеше как изобщо може да се е безпокоил. Марджъри Тенч бе тотално надценявана като опонент. Макар да се славеше с безпощадна прозорливост, главната съветничка се оказваше по-скоро жертвен агнец, отколкото сериозен съперник.

Естествено в началото на разговора Тенч спечели няколко точки, атакувайки идеите на сенатора за стимулиране на раждаемостта като сексистки, но тъкмо когато изглеждаше, че стяга примката, тя допусна лекомислена грешка. Докато питаше как Секстън очаква да финансира образованието, без да увеличава данъците, Тенч направи подигравателна алюзия с постоянните му нападки срещу НАСА.