Дан Браун - Метеоритът

— Шпионин на Секстън в тила на врага?

— Фронтът не винаги е там, където си мисли човек.

Неловко мълчание.

— Е, обяснете ми какво прави световно известен океанолог като вас на ледник с група ракетни специалисти от НАСА — побърза да каже Рейчъл.

Толанд се подсмихна.

— Един човек, който много приличаше на президента, ме помоли да му направя услуга. Понечих да му кажа да върви по дяволите, обаче кой знае защо, от устата ми се изплъзна: „Разбира се, господин президент“.

Рейчъл се засмя за пръв път от сутринта.

— Не сте единственият.

Въпреки че повечето звезди на живо изглеждаха по-дребни, тя си помисли, че Майкъл Толанд всъщност е по-висок. Кафявите му очи бяха също толкова живи и огнени, колкото и по телевизията, гласът му излъчваше същата скромна топлота и въодушевление. На около четиридесет и пет години, той имаше обветрено лице и гъста черна коса, която падаше върху челото му. Волевата му брадичка и безгрижното му поведение излъчваха самоувереност. Когато се бе ръкувал с Рейчъл, мазолестата му длан й напомни, че той не е типичен телевизионен водещ, а по-скоро моряк и изследовател.

— Честно казано, според мен съм тук повече заради рекламната ми стойност, отколкото заради научните си знания — призна Толанд. — Президентът ме помоли да направя документален филм за откритието.

— Документален филм ли? За метеорит? Но вие сте океанолог?!

— Тъкмо това му отговорих и аз! Но той възрази, че не познавал специалисти, които да правят филми за метеорити. Моето участие щяло да спомогне за потвърждаване на достоверността на тази находка. Явно има намерение да излъчи филма ми като част от тазвечерната пресконференция, на която ще оповести откритието.

„Звезда, която рекламира кампанията му“. Рейчъл усещаше ловките политически маневри на Зак Херни. Често обвиняваха НАСА, че изявленията й били неразбираеми за публиката. Не и този път. Бяха привлекли най-добрия популяризатор на науката, лице, което американците вече познаваха и на което вярваха.

Толанд посочи отсрещната страна на купола, където кипяха приготовления за пресконференция. На леда имаше син килим, телевизионни камери, прожектори, дълга маса с няколко микрофона. Някой опъваше за фон огромно американско знаме.

— Това е за довечера — поясни ученият. — Директорът на НАСА и хората му ще установят сателитна връзка с Белия дом, за да участват в предаването на президента в осем.

„Чудесно“ — помисли си Рейчъл. Радваше се, че Зак Херни не възнамерява напълно да отреже НАСА от съобщението.

— Е, никой ли няма все пак да ми обясни какво му е толкова особеното на този метеорит? — въздъхна тя.

Той повдигна вежди и тайнствено и се ухили.

— Всъщност е най-добре да се види какво му е толкова особеното на този метеорит, а не да се обясни. — Толанд й даде знак да го последва към съседното работно място. — Човекът, който работи там, може да ви покаже много образци.

— Какви образци? Наистина ли сте взели образци от метеорита?

— Естествено. Със сонда. Всъщност именно първите проби са показали на НАСА значението на находката.

Без да знае точно какво да очаква, Рейчъл последва Толанд до едно бюро, на което имаше чаша кафе, скални образци, шублер и други инструменти. От кафето се вдигаше пара. Не се виждаше никой.

— Марлинсън! — извика Толанд и се заоглежда. Не получи отговор, въздъхна ядосано и се обърна към Рейчъл. — Сигурно се е изгубил в опит да намери сметана за кафето. Казвам ви, бил съм на специализация в Принстън с тоя човек, и той се губеше в собственото си общежитие. Получи националния научен медал за астрофизика. Страхотна личност.

Рейчъл ахна.

— Марлинсън ли? Да не би случайно да имате предвид прочутия Корки Марлинсън?

Толанд се засмя.

— Същия.

Тя се смая.

— Корки Марлинсън е тук? — Идеите на Марлинсън за гравитационните полета бяха станали легендарни сред сателитните инженери в НРС. — И Марлинсън ли е сред цивилните учени, повикани от президента?

— Да, един от истинските учени.

„Определено е истински“ — помисли си Рейчъл. Корки Марлинсън се радваше на огромно уважение.

— Невероятният парадокс при Корки е, че може да ви изрецитира разстоянието до Алфа Кентавър в милиметри, обаче не може да си завърже вратовръзката — засмя се Толанд.

— Нося връзки с готови възли! — разнесе се наблизо добродушен носов глас. — Удобството над стила, Майк. Твоите холивудски примадони не го разбират!

Рейчъл и Толанд се обърнаха към човека, който се появи иззад огромна камара електронна техника. Бе нисък и топчест и приличаше на мопс — с изпъкнали очи и оредяваща, вчесана върху темето коса. Когато видя, че Толанд е с Рейчъл, той се закова на място.