Дан Браун - Метеоритът

— Просто очаквах нещо… друго.

Той присви очи.

— Толкова голям метеорит е много рядка находка, госпожице Секстън. В света са открити само няколко по-големи.

— Разбирам…

— Но проблемът не е в големината му.

Тя само го гледаше.

— Ако ми позволите да довърша, ще научите, че тази скала проявява някои удивителни особености, каквито досега не са наблюдавани в нито един друг метеорит — продължи Екстром. — Нито голям, нито малък. — Той посочи коридора. — Ако ме последвате, ще ви заведа при човек, който ще ви обясни нещата по-компетентно от мен.

— По-компетентно от директора на НАСА?

Скандинавските очи на Екстром я изгледаха гневно.

— Този човек е по-компетентен, госпожо Секстън, защото е цивилен. Тъй като сте професионален експерт по анализ на данни, предпочитате да получавате сведенията си от безпристрастен източник, нали?

Нямаше какво да му отговори.

Последва го по тесния коридор, завършващ с тежка черна завеса. Иззад нея се чуваше вибриращ шепот на безброй гласове — отекващи като в огромно празно пространство.

Управителят безмълвно посегна и дръпна завесата. Рейчъл бе заслепена от ярка светлина. Тя колебливо пристъпи напред в блестящото пространство, погледна помещението пред себе си и смаяно ахна.

— Боже мой! — промълви тя. „Какво е това?“

Студиото на Си Ен Ен край Вашингтон е едно от общо двеста и дванадесетте по целия свят, свързани сателитно с централата на Търнър Броудкастинг Систъм в Атланта.

В 13:45 лимузината на сенатор Седжуик Секстън спря на паркинга. Сенаторът самодоволно слезе и тръгна към входа заедно с Гейбриъл. Посрещна ги шишкав продуцент с възторжена усмивка.

— Сенатор Секстън — възкликна продуцентът. — Добре дошли. Страхотна новина. Току-що научихме кого ви праща Белият дом за спаринг-партньор. — Той се ухили и посочи към студиото.

Секстън погледна през стъклото и едва не падна. През дима на цигарата си го зяпаше най-грозното лице в политическия свят.

— Марджъри Тенч? — изпелтечи Гейбриъл. — Какво прави тук тъкмо тя, по дяволите?

Сенаторът нямаше представа, но каквато и да беше причината, присъствието на Тенч в студиото бе фантастична новина — ясен признак, че президентът преминава към отчаяни действия. Защо иначе пращаше главната си съветничка на фронтовата линия? Зак Херни вадеше тежката артилерия и Секстън се зарадва на откриващата му се възможност.

„Колкото по-голям е противникът, толкова по-тежко пада“.

Не се съмняваше, че Тенч ще е коварен опонент, но докато се взираше в нея, не можеше да не си помисли, че президентът е допуснал сериозна грешка в преценката си. Марджъри Тенч изглеждаше отвратително. В момента седеше прегърбена на стола си, пушеше и движеше дясната си ръка в плавен ритъм към тънките си устни като исполинска хранеща се богомолка.

Секстън бе виждал злобната мутра на главната съветничка на Белия дом в няколко списания, но не можеше да повярва, че това е едно от най-влиятелните лица във Вашингтон.

— Това не ми харесва — обади се Гейбриъл.

Секстън не я чу. Колкото повече мислеше, толкова повече му харесваше тази възможност. Още по-важна от неприятното лице на Тенч бе репутацията й по един ключов въпрос: Марджъри Тенч категорично твърдеше, че водещата роля на Америка в бъдеще може да се осигури единствено чрез техническо превъзходство. Тя решително поддържаше държавните научноизследователски програми и на първо място НАСА. Мнозина смятаха, че тъкмо Тенч е задкулисната фигура, която е причина за толкова непоколебимата подкрепа на президента за Управлението.

Сенаторът се зачуди дали президентът не я наказва за всичките й лоши съвети, свързани с подкрепата за НАСА. „Дали не хвърля главната си съветничка на вълците?“

Гейбриъл Аш наблюдаваше през стъклото Марджъри Тенч и изпитваше все по-силна тревога. Тази жена беше адски умна и появата й бе неочаквана. Тези два факта я смущаваха. Като се имаше предвид позицията на Тенч за НАСА, изглеждаше неблагоразумно президентът да я прати срещу сенатор Секстън. Но Херни определено не беше глупак. Нещо подсказваше на Гейбриъл, че този дебат няма да мине добре.

Тя вече усещаше, че сенаторът точи лиги и се готви да се възползва от шанса, което изобщо не успокояваше безпокойството й. Секстън имаше навика да прекалява, когато е уверен в себе си. Въпросът за НАСА бе дал тласък на кампанията му, но напоследък сенаторът прекалено много го експлоатираше. Много кандидати бяха изгубили предизборната борба, защото се бяха опитвали да нокаутират противника си, когато просто беше трябвало да издържат до края на рунда. Продуцентът, изглежда, с нетърпение очакваше предстоящия кървав двубой.