Дан Браун - Метеоритът

Въпреки че Секстън определено възнамеряваше да разгледа тази тема към края на дискусията, Марджъри Тенч бе отворила вратата съвсем рано. „Идиотка!“

— Като стана дума за НАСА — небрежно продължи сенаторът, — бихте ли коментирали упоритите слухове, че Управлението пак е претърпяло провал?

Марджъри Тенч даже не мигна.

— Боя се, че не съм чувала такъв слух. — Тютюнджийският й глас стържеше като шкурка.

— Значи ще го оставите без коментар, така ли?

— Боя се, че да.

Секстън се усмихна злорадо. В света на медийните реплики „без коментар“ се превеждаше като „признавам се за виновен“.

— Ясно — отвърна сенаторът. — Ами слуховете за извънредна тайна среща между президента и директора на НАСА?

Този път на лицето на Тенч се изписа изненада.

— Не съм сигурна за каква среща говорите. Президентът се среща с много хора.

— Естествено. — Секстън реши да действа директно. — Госпожице Тенч, вие решително поддържате Управлението, нали?

Тя въздъхна, сякаш уморена от дребнавите му въпроси.

— Аз съм убедена, че е важно да запазим техническата преднина на Америка — във военната област, промишлеността, разузнаването, телекомуникациите. НАСА определено е част от нашето превъзходство. Да.

Секстън видя, че застаналата зад стъклената стена на студиото Гейбриъл му дава знак с очи да отстъпи, ала той вече предвкусваше кръв.

— Любопитен съм, госпожице Тенч, дали тъкмо вашето влияние не е причина за упоритата подкрепа на президента за тази очевидно болна организация?

Тенч поклати глава.

— Не. Президентът също твърдо вярва в НАСА. Той сам взима решенията си.

Секстън не вярваше на ушите си. Току-що беше дал на Марджъри Тенч възможност донякъде да оправдае президента, като лично поеме част от вината за финансирането на НАСА. Вместо това тя я прехвърляше върху Херни. „Президентът сам взима решенията си“. Изглежда, Тенч вече се опитваше да се дистанцира от затъващата му предизборна кампания. Нищо чудно. В края на краищата, когато прахът се уталожеше, на Марджъри Тенч щеше да й се наложи да си търси работа.

През следващите няколко минути Секстън и Тенч си нанасяха и отбиваха удари. Тя направи няколко неуспешни опита да промени темата, но сенаторът продължи да я притиска по въпроса за бюджета на НАСА.

— Вие искате да орежете бюджета на НАСА, господин сенаторе, но имате ли представа колко специалисти в областта на високите технологии ще останат безработни? — възрази Тенч.

Секстън едва не й се изсмя. „И смятат тая жена за най-големия ум във Вашингтон?!“ Тя очевидно имаше какво да научи за демографията на страната. Специалистите по високите технологии бяха незначителен брой в сравнение с пълчищата американски работници. Той премина във фронтална атака.

— Тук става дума за спестяване на милиарди, Марджъри, и ако в резултат се наложи неколцина учени от НАСА да се качат на беемветата си и да закарат пазарните си способности другаде, така да бъде. Поел съм ангажимент да огранича разходите.

Марджъри Тенч замълча, сякаш се олюляваше от последния удар.

Намеси се водещият от Си Ен Ен.

— Госпожо Тенч? Как ще отговорите?

Накрая тя се прокашля.

— Предполагам, просто съм изненадана да чуя, че господин Секстън е готов да демонстрира непоколебимата си позиция срещу НАСА.

Секстън присви очи.

„Добър опит, момиче“.

— Аз не съм срещу НАСА и отхвърлям това обвинение. Просто казвам, че бюджетът на Управлението говори за безконтролното прахосване, което одобрява вашият президент. От НАСА казват, че ще построят космическата станция за осем милиарда, а сега сметката нараства на сто милиарда.

— Американците са лидери, защото си поставяме високи цели и се придържаме към тях в тежки времена — отби удара Тенч.

— Тия приказки за националната гордост не ми минават, Мардж. През последните две години НАСА на три пъти надхвърли бюджета си и пълзеше с подвита опашка при президента за още пари, за да замаже грешките си. Това ли е национална гордост? Ако искате да си говорим за национална гордост, дайте да говорим за силни училища. За всеобщо здравеопазване. За умни деца, растящи в страна на възможностите. Ето това е национална гордост!

Тенч го изгледа гневно.

— Може ли да ви задам един директен въпрос, господин сенаторе?

Секстън не отговори. Просто зачака. Думите на жената прозвучаха бавно и неочаквано твърдо.

— Ако ви кажа, че не можете да проучвате космоса за по-малко средства, отколкото харчи в момента НАСА, напълно ли ще закриете Управлението?