Дан Браун - Метеоритът

— Само не ми казвайте, че сте се уморили, женчовци такива!

— Ей, Нора, стига си тормозила бедните момчета! Ела да пофлиртуваш с мен! — подвикна Корки.

Жената дори не се обърна.

— Ти ли си, Марлинсън? Навсякъде ще позная тоя тъничък гласец. Обади ми се, когато влезеш в пубертета.

Корки погледна Рейчъл и се засмя:

— Нора ни стопля с чара си.

— Чух те, звездоброецо — без да вдига поглед от бележките си, изсумтя доктор Мангър. — И ако ми зяпаш задника, тая грейка ме прави с петнайсет кила по-дебела.

— Не се бой — отвърна Корки. — Не ме влудява мамутското ти дупе, а очарователната ти личност.

— Ела ме ухапи.

Той пак се засмя.

— Имам страхотна новина, Нора. Явно не си единствената жена, поканена от президента.

— А стига бе! Нали е поканил и теб.

— Нора? — намеси се Толанд. — Имаш ли минутка да те запозная с един човек?

Гласът на океанолога накара Нора незабавно да прекъсне работата си и да се обърне. Суровото й поведение мигновено омекна.

— Майк! — Тя се втурна към него със светнало лице. — Не съм те виждала от часове!

— Редактирах филма.

— Как е моята част?

— Изглеждаш прелестна и интелигентна.

— Използвал е специални ефекти — подметна Корки.

Нора не обърна внимание на забележката му и погледна Рейчъл с учтива, макар и сдържана усмивка. После отново насочи вниманието си към Толанд.

— Надявам се, че не ми изневеряваш, Майк.

Мъжественото лице на Толанд леко се изчерви.

— Нора, позволи ми да ти представя Рейчъл Секстън. Госпожица Секстън работи в разузнаването и е тук по молба на президента. Баща й е сенатор Седжуик Секстън.

На лицето на Нора се изписа смущение.

— Изобщо няма да се преструвам, че разбирам тая работа. — И без да си свали ръкавицата, вяло стисна ръката й. — Добре дошла на върха на света.

Рейчъл се усмихна.

— Благодаря. — С изненада установи, че въпреки грубия си глас Нора Мангър е приятна, дори дяволита. Беше подстригана като елф и в кестенявата й коса светлееха сиви кичури. Очите й бяха остри и проницателни — два ледени кристала. Излъчваше стоманена самоувереност, която се хареса на Рейчъл.

— Нора — каза Толанд. — Имаш ли малко време да споделиш с Рейчъл какво правиш?

Мангър повдигна вежди.

— Вие двамата вече на малки имена ли сте? Леле мале!

— Казах ти, Майк — изпъшка Корки.

Нора Мангър разведе Рейчъл около кулата. Толанд и другите ги следваха.

— Виждате ли дупките в леда под триногата? — посочи Нора. Първоначалният й тон омекна и се смени с унесена страст към работата й.

Вперила поглед в дупките, Рейчъл кимна. Бяха с диаметър тридесетина сантиметра и във всяка потъваше стоманено въже.

— Те са останали от сондирането за взимане на образци и от рентгеновото заснемане на метеорита. В празните шахти спуснахме тежки халки и ги закрепихме за метеорита. После вкарахме във всяка дупка по шейсет метра оплетен кабел, закачихме куки за халките и сега просто повдигаме метеорита. На тия женчовци им трябват няколко часа, за да го изкарат на повърхността, обаче скоро ще свършим.

— Не ви разбирам — отвърна Рейчъл. — Метеоритът се намира под хиляди тонове лед. Как го повдигате?

Нора посочи върха на скелето. Тесен лъч червена светлина се спускаше вертикално към леда под триногата. Рейчъл вече го бе видяла и беше предположила, че е някакъв индикатор — показалка, отбелязваща мястото на метеорита.

— Това е галиевоарсеников полупроводников лазер — поясни Мангър.

Рейчъл внимателно се вгледа в лъча и видя, че пробива дупчица в леда.

— Много горещ лъч — продължи Нора. — Докато вдигаме метеорита, ние го нагряваме.

Когато проумя простата гениалност на плана й, Рейчъл се смая. Нора бе насочила лазерния лъч надолу и беше стопила леда до метеорита. Тъй като бе прекалено плътен, за да се стопи, камъкът поемаше топлината и постепенно топеше леда около себе си. Докато хората от НАСА издигаха горещия метеорит, нажежената скала и натискът нагоре разчистваха пътя към повърхността. Водата, която се събираше над метеорита, просто се процеждаше около него и запълваше оставащата шахта.

„Като горещ нож в замръзнала бучка масло“.

Нора посочи мъжете от НАСА, които въртяха лебедките.

— Генераторите не са достатъчно мощни, затова използвам човешка сила.

— Глупости! — обади се един от работниците. — Използва човешка сила, защото й харесва да ни гледа как се потим!

— Я по-спокойно — сопна му се Нора. — От два дни мрънкате, че ви е студено, женчовци такива. Въртете сега.