Дан Браун - Метеоритът

Работниците се засмяха.

— За какво са онези ограничители? — попита Рейчъл и посочи няколко оранжеви конуса, на пръв поглед поставени на случайни места. Подобни конуси бяха пръснати из целия купол.

— Това е един от най-важните инструменти в глациологията — отвърна Нора. — Наричаме ги СТСГ. Съкращение от „стъпи тук и ще си строшиш глезена“. — Тя вдигна един от конусите и отдолу се показа кръгла дупка, потъваща като бездънен кладенец в дълбините на ледника. — Пробихме дупки навсякъде, за да проверим структурната плътност на глетчера. Също като в археологията, дълбочината на даден обект под повърхността показва откога се намира там. Колкото е по-дълбоко, толкова по-отдавна е там. Затова, когато откриваме нещо, можем да го датираме по натрупания отгоре му лед. За да сме сигурни, че датировките ни са точни, проверяваме много участъци и се уверяваме, че става дума за солидна ледена плоча, която не е нарушена от земетресения, цепнатини, лавини и прочее.

— И как изглежда този ледник?

— Безупречен е. Идеална солидна плоча. Няма пукнатини. Този метеорит е непокътнат от падането си през хиляда седемстотин и шестнайсета.

Рейчъл ахна.

— Нима знаете точната година на падането му?

Нора се изненада от въпроса й.

— Да, по дяволите. Тъкмо затова ме повикаха тук. Аз разчитам леда. — Тя посочи недалечната купчина цилиндрични ледени тръби, които приличаха на прозрачни телефонни стълбове и бяха обозначени с яркооранжеви табелки. — Тези образци са замръзнали геологични секвенции. — Мангър я заведе при тръбите. — Ако се вгледате внимателно, ще различите отделните ледени пластове.

Рейчъл приклекна и наистина видя, че тръбата е образувана от безброй слоеве с едва забележими разлики в прозрачността и оттенъка. Едни бяха тънки като лист хартия, други достигаха половин сантиметър.

— Всяка зима върху ледения шелф падат силни снеговалежи и всяка пролет започва частично топене — продължи Нора. — Така че всеки сезон се образува нов леден пласт. Просто започваме отгоре — с последната зима — и броим назад във времето.

— Като с дървесните пръстени.

— Не е чак толкова просто, госпожице Секстън. Не забравяйте, че измерваме напластявания с дебелина стотици метри. Трябва да разчитаме климатологичните маркери, за да имаме база за сравнение — утаяване, въздушни замърсители, такива неща.

Толанд и другите се присъединиха към тях.

Океанологът се усмихна на Рейчъл.

— Тя знае много за леда, нали?

Рейчъл изпита странно удоволствие, че го вижда.

— Да, удивителна е.

— И за протокола — кимна Толанд, — датировката на доктор Мангър, хиляда седемстотин и шестнайсета година, е абсолютно точна. НАСА стигна до същата година много преди да дойдем тук. Доктор Мангър направи свои сондирания, проведе свои тестове и потвърди заключението на НАСА.

Рейчъл бе поразена.

— И по случайност — прибави Нора — хиляда седемстотин и шестнайсета е същата година, през която група изследователи твърдят, че са видели ярко огнено кълбо в небето над Северна Канада. Метеоритът станал известен като Юнгерсолов метеорит по името на ръководителя на експедицията.

— Фактът, че датирането по ледените образци и историческото свидетелство съвпадат, доказва, че става въпрос за същия метеорит — каза Корки.

— Доктор Мангър! — извика един от работниците. — Куките започват да се показват!

— Край на екскурзията, приятелчета — заяви Нора. — Мигът на истината. — Тя се покатери върху един сгъваем стол и с всички сили извика: — Слушайте всички! Изваждане на повърхността след пет минути!

Като кучета на Павлов, реагиращи на звънец за храна, учените из целия купол зарязаха работата си и забързаха към центъра. Нора Мангър сложи ръце на кръста си и обходи владенията си с поглед.

— Добре, хайде да го вдигнем тоя „Титаник“.

— Теглете! — извика един от работниците. Мъжете завъртяха лебедките и железните кабели се измъкнаха с още петнадесет сантиметра от дупките.

Рейчъл усети, че тълпата развълнувано се натиска напред. Корки и Толанд до нея приличаха на деца по Коледа. От отсрещната страна на дупката се появи исполинската фигура на Лорънс Екстром.

— Куките! — извика един от мъжете. — Показват се куките!

— Още метър и осемдесет! Продължавайте!

Групата около скелето потъна в унесено мълчание, като зрители на спиритичен сеанс в очакване на дух — всички напрягаха очи да видят метеорита.

И тогава Рейчъл го видя.