Дан Браун - Цифрова крепост

Бекър си позволи вежлива усмивка.

— Трябва да вървя. — И се извини на германеца за прекъсването.

Гигантът срамежливо се усмихна.

— Keine Ursache.

Бекър се отправи към вратата. „Няма проблем? А какво стана с «Шибай се и пукни»?“

„Операторско прекъсване?“. Сюзан озадачено гледаше екрана.

Отлично знаеше, че не е въвеждала никаква команда, която би могла да доведе до прекъсване… поне не съзнателно. Но не беше сигурна дали не е натиснала някаква комбинация от клавиши случайно.

— Невъзможно — прошепна тя. Според записа в журналния файл командата за прекъсване бе въведена преди по-малко от двайсет минути. Сюзан помнеше, че единственото нещо, което бе въвела през това време, бе паролата й, когато бе излязла да говори с началника. Абсурдно беше да допуска, че паролата й може да бъде сбъркана от компютъра с команда за прекъсване.

Макар да разбираше, че е чиста загуба на време, Сюзан отвори журналния файл на програмата, заключваща екрана, и провери дали паролата й е била възприета като такава. Както бе очаквала, грешка нямаше.

— И откъде тогава го измисли това операторско прекъсване? — ядоса се тя.

Затвори прозореца на заключващата програма и… неочаквано в последната частица от секундата, преди той да изчезне от екрана, нещо привлече погледа й. Отвори го отново и този път вече внимателно разгледа всички записани данни. Да, имаше запис за заключване, направен в момента, когато бе напуснала „Възел 3“, но времето на съответното отключване не беше наред. Двата записа бяха направени през интервал от една минута. Сюзан бе абсолютно сигурна, че бе разговаряла със Стратмор навън повече от една минута.

Прегледа страницата до края. И онова, което видя, я накара да ахне. Три минути по-късно имаше нова двойка записи „заключване-отключване“. От журналния файл излизаше, че някой е отключвал терминала й, докато тя бе отсъствала.

— Не е възможно! — задави се тя. Единственият кандидат бе Грег Хейл, а Сюзан бе напълно сигурна, че никога не му е предоставяла личната си парола. Придържайки се към здравата криптографска практика, Сюзан бе избрала за парола случайна буквено-цифрова комбинация и никога не я бе записвала, така че вероятността за „отгатването“ й се изчисляваше на 1 към 36 на пета степен, с други думи, възможните комбинации бяха над шейсет милиона.

От друга страна, записите в отворения пред очите й файл бяха недвусмислени. Сюзан стоеше, гледаше ги и се чудеше. Явно Хейл бе правил нещо от терминала й, докато не я бе имало. И това „нещо“ бе да изпрати команда до трейсъра да прекрати работата си.

Въпросът „как“ бързо отстъпи на по-важния „защо“. Хейл нямаше мотив да влиза неправомерно в терминала й. Та той дори не знаеше, че Сюзан е изпратила трейсър. А даже и да знаеше, какво би имал против това тя да открие някой си „Северна Дакота“? Въпросите без отговор се множаха в главата й.

— Добре, първо най-важните неща — каза си тя на глас. С Хейл щеше да се занимае след момент. Съсредоточи се и стартира повторно трейсъра. Терминалът й издаде къс звук и на екрана се изписа:

ТРЕЙСЪРЪТ ИЗПРАТЕН.

Сюзан знаеше, че докато получи информацията, ще минат часове. Изруга Хейл; недоумяваше как, по дяволите, се е снабдил с личната й парола и се питаше с каква цел е прекратил работата на трейсъра й.

Стана и отиде при неговия терминал. Екранът беше тъмен, но лекото просветване по рамката издаваше, че не е заключен. Криптолозите рядко заключваха терминалите си, освен когато си тръгваха от „Възел 3“ за деня. Вместо това просто намаляваха яркостта на мониторите — универсален, негласно спазван от всички знак, че никой не трябва да докосва терминала.

Сюзан посегна към терминала на Хейл и изсумтя:

— По дяволите негласните уговорки. Я да видим какво си намислил?

Тя хвърли поглед навън, увери се, че е все така безлюдно, както допреди малко, и увеличи яркостта на терминала на Хейл. Мониторът излезе на фокус, но екранът оставаше все така празен. Сюзан се намръщи — не беше очаквала това. Неуверена какво да прави, тя извика програмата за търсене и въведе:

SEARCH FOR: TRACER

Беше си изстрел в тъмното, но ако в компютъра на Хейл имаше нещо, отнасящо се до трейсъра на Сюзан, търсачката щеше да го открие. А това можеше да хвърли светлина и върху въпроса защо Хейл бе прекъснал ръчно работата на нейната програма. След секунди на екрана се изписа:

NO MATCHES FOUND

Сюзан помисли малко. Проблемът й бе, че не знаеше какво да търси. Опита пак: