Дан Браун - Цифрова крепост

Думите натрапчиво се въртяха в главата й: „… връщаше безсмислени данни“.

Хм. Тя критично наклони глава. Възможно ли бе? Връщал е данни?

Но ако Стратмор е получавал някакви данни от трейсъра й, значи той очевидно е работел. А данните са изглеждали безсмислени, предположи тя, защото началникът й е въвел грешен низ за търсене. Това нямаше никакво значение — трейсърът е работел!

Сюзан се досети, че има още едно възможно обяснение защо трейсърът е прекратил работата си. Програмите можеха да прекратят изпълнението си не само заради програмни грешки — понякога имаше и външни причини: резки промени в захранващото напрежение, частици прах по печатните платки на компютъра, проблеми с окабеляването. Поради прецизната настройка на хардуера във „Възел 3“ до момента Сюзан не се бе замисляла за тази възможност.

Тя стана и бързо отиде до лавицата с технически ръководства. Дръпна дебелия подвързан със спирала том със заглавие „SYS-OP“ и го запрелиства. Намери каквото й трябваше, отнесе справочника при терминала си и въведе няколко команди. После изчака компютърът да извлече от паметта си списъка с командите, изпълнени от него през последните няколко часа. Надяваше се прегледът й да разкрие някаква външна причина за прекъсване, например команда за аварийно прекратяване от страна на захранващ блок с проблеми от някакъв характер или дефектирал чип.

След няколко секунди терминалът издаде къс звук. Пулсът й се ускори. Тя затаи дъх и впери поглед в екрана:

ERROR CODE 22

Това беше лъч надежда. Новината бе окуражаваща. Фактът, че запитването бе открило грешка с някакъв код, означаваше, че с трейсъра й няма проблеми. Трейсърът явно бе прекратил работата си поради външна аномалия, която бе крайно невероятно да се повтори.

Error code 22. Сюзан напрегна памет да се сети какво точно означаваше грешка с този код. Хардуерните неизправности бяха толкова рядко събитие във „Възел 3“, че не се бе налагало да запаметява тези кодове.

Тя прелисти наново ръководството и прегледа списъка с кодовете на грешки:

19: ПОВРЕДЕН ДЯЛ НА ТВЪРДИЯ ДИСК

20: ОТСКОК В DC-ЗАХРАНВАНЕТО

21: НЕИЗПРАВНОСТ НА НОСИТЕЛЯ

Когато стигна до номер 22, спря и се вгледа, неспособна да откъсне поглед. После озадачена направи повторна справка с изписаното на екрана на монитора. Не, нямаше грешка:

ERROR CODE 22

Намръщена тя върна поглед върху страницата на разтвореното ръководство. Написаното там нямаше смисъл. Обяснението бе възможно най-простото:

22: ОПЕРАТОРСКО ПРЕКЪСВАНЕ

Бекър смаяно изгледа Росио.

— Продали сте пръстена?

Тя кимна и копринената й червена коса се разпиля по раменете.

Бекър се молеше да не е чул правилно. Тя сви рамене и отговори:

— На едно момиче до парка.

Краката на Бекър омекнаха. „Не, това не е възможно!“ Росио игриво се усмихна и направи знак към германеца.

— Er queria que lo guardara. Той искаше да го запазим, но не се съгласих. В мен тече кръв на житана — циганска, нали разбирате, а ние, житаните, освен че имаме червена коса, сме и много суеверни. Пръстен, предложен от умиращ човек, не е на добро.

— Познавате ли момичето? — продължи да разпитва Бекър.

Росио изви вежди.

— Vaya. Май наистина много искате този пръстен, а?

Бекър мрачно кимна.

Грамадният немец ги гледаше объркано. Романтичната му вечер явно отиваше по дяволите, а той нямаше представа защо.

— Was passiert? — неспокойно попита той. „Какво става?“

Но Бекър не му обърна внимание.

— Всъщност не го продадох — обясни Росио. — Опитах се, но тя беше хлапе и нямаше никакви пари. Накрая просто й го дадох. Ако знаех за щедрото ви предложение, със сигурност щях да го задържа.

— А защо си тръгнахте от парка? — настояваше да разбере цялата истина Бекър. — Пред очите ви е умрял човек. Защо не изчакахте идването на полицията? Можехте да дадете пръстена на тях.

— Аз имам нужда от много неща, господин Бекър, но не си търся сама неприятностите. Освен това онзи старец се справяше добре и без нас.

— Канадецът?

— Да, той повика линейка. Ние решихме да си тръгнем. Наистина не виждах никаква причина да забърквам моя приятел с полицията.

Бекър кимна разсеяно. Все още се мъчеше да приеме този нов жесток обрат. „Просто е подарила проклетия пръстен!“

— Опитах се да помогна на умиращия — обясни Росио. — Но той не искаше да му се помага. Започна с пръстена… навираше го в лицата ни. Ръката му беше с три стърчащи криви пръста. Бъркаше с нея в лицата ни, сякаш бяхме длъжни да го вземем. Аз не исках, но приятелят ми накрая го прие. И тогава онзи почина.