Дан Браун - Цифрова крепост

— Върху какво работиш? — поинтересува се Грег: опитваше различен подход. Сюзан не отговори. — Ясно, голям екипен играч си. Наистина ли не мога да надникна? — Хейл стана и започна да заобикаля разположените в кръг терминали.

Сюзан почувства, че любопитството на Хейл днес може да създаде сериозни проблеми. Затова взе бързо решение и повтори лъжата на шефа:

— Диагностика.

Хейл спря.

— Диагностика? — В гласа му звучеше нескривано съмнение. — Прекарваш съботния си ден в провеждането на диагностика, вместо да се забавлявате с професора?

— Казва се Дейвид.

— Не ме интересува.

Сюзан го изгледа гневно.

— Нямаш ли си друга работа?

— Да не се опитваш да се отървеш от мен? — престорено се нацупи Хейл.

— Честно казано, да.

— Господи, Сю, колко ме нарани. — Сюзан Флечър присви застрашително очи. Мразеше да я наричат Сю. Не че в името имаше нещо лошо, но Хейл бе единственият, който се обръщаше към нея така. — Защо не взема да ти помогна? — предложи услугите си Хейл и отново тръгна по периферията на кръга към нея. — Аз съм царят на диагностиката. Освен това умирам да видя що за диагностична програма е докарала тук в съботен ден великата Сюзан Флечър.

Сюзан погледна трейсъра на екрана. Знаеше, че не може да позволи на Хейл да го види — това би породило маса въпроси.

— Ще се оправя и сама, Грег — каза тя.

Но Хейл приближаваше. В мига, в който зави към нея, Сюзан разбра, че се налага да предприеме нещо. Хейл беше на няколко метра, когато тя взе решение: стана, за да го пресрещне, и блокира пътя му. Одеколонът му я задушаваше.

Погледна го право в очите.

— Казах „не“!

Хейл наклони глава, явно заинтригуван от тази нетипична за нея проява на тайнственост. Направи още една крачка, за да я предизвика, но не беше готов за онова, което последва.

Абсолютно хладнокръвно Сюзан опря показалец в твърдия му като камък гръден кош и спря движението му към нея.

Хейл не настоя и дори шокирано отстъпи крачка назад. Нямаше съмнение, че Сюзан не се шегува — никога досега не го бе докосвала, никога! Не че бе искал да го докосне точно по този начин, но за начало ставаше. Изгледа я озадачено и замислено се върна при терминала си. Седна пред него, разбрал със сигурност едно: прекрасната Сюзан Флечър работеше над нещо важно и то определено нямаше нищо общо с никаква диагностика.

Сеньор Ролдан седеше зад бюрото си в Escortes Belen, доволен от ловкия начин, по който бе заобиколил жалкия опит на полицията да го натопи. Човек трябваше да им отдаде дължимото — бяха намерили полицай, способен да имитира немски акцент, искащ момиче за нощта, но това си бе клопка. Интересно все пак какво щяха да опитат следващия път.

Телефонът на бюрото му тихо иззвъня. Сеньор Ролдан уверено вдигна слушалката.

— Buenas noches, Escortes Belen.

— Buenas noches — отговори му глас на светкавично бърз испански. Звучеше малко носово, сякаш човекът имаше хрема. — Хотел ли е това?

— Не, сър. Кой номер търсите? — Тази вечер сеньор Ролдан нямаше да се хване на никакви трикове.

— 34-62-10 — съобщи гласът.

Ролдан се намръщи. Интонацията му бе смътно позната. Опита се да определи акцента… от Бургос може би.

— Набрали сте правилния номер — предпазливо отговори той, — но тук е агенция за придружителки.

Човекът помълча.

— О… ясно. Извинявам се. Мислех, че е хотел. Не съм местен, идвам от Бургос. Извинявам се, че ви обезпокоих. Лека…

— Espere! Почакайте! — не се сдържа сеньор Ролдан, който все пак бе търговец в душата си. Дали това бе препращане? Нов клиент от севера? Нима щеше да позволи на параноята си да провали възможна сделка? — Приятелю — настойчиво заговори Ролдан в телефона, — мисля, че познах бургоския акцент у вас. Самият аз съм от Валенсия. Какво ви води в Севиля?

— Продавам бижута. Изкуствени перли. Майорика.

— О, майорика? Сигурно много пътувате?

Гласът болнаво се изкашля.

— Ами… да, пътувам.

— И сте в Севиля по работа? — продължаваше натиска си Ролдан. Нямаше никакъв начин този човек да е от полицията — на челото му бе написано „Клиент“ с главно „К“. — Нека се досетя, имате този номер от ваш приятел, нали? Препоръчал ни е. Казал ви е да ни позвъните? Прав ли съм?

В гласа прозвуча леко притеснение:

— Ами… не, не, не е точно така.

— Хайде, сеньор, зарежете свенливостта! Ние сме служба за придружителки, няма от какво да се срамувате. Прекрасни момичета, чудесни компаньонки за вечеря — нищо повече! Кой ви даде номера? Може би е редовен наш клиент? Ако е така, ще ви направя отстъпка.