Дан Браун - Цифрова крепост

Никой не се изненада, когато след два дни Грег Хейл бе назначен на работа в АНС. Стратмор бе сметнал, че от стратегическа гледна точка е по-добре Хейл да работи вътре в АНС за целите на ведомството, отколкото навън — срещу него.

Стратмор бе посрещнал скандала около „Скипджак“, без да се огъне. Най-енергично бе защитил пред Конгреса действията си и бе предупредил, че жаждата на обществеността за тайна на личните комуникации един ден ще се обърне срещу интересите на хората. Бе настоял, че обществото има нужда някой да бди над него и че има нужда от АНС, за да бъде опазен мирът. Разбира се, групи като ФЕГ мислеха иначе. И се бореха срещу него оттогава — и досега.

Дейвид Бекър беше в телефонната кабина от другата страна на улицата срещу „Ла Клиника де Салуд Публика“ — преди малко го бяха изхвърлили за притесняване на пациент номер 104, мосю Клошар.

Неочаквано нещата се бяха усложнили много повече, отколкото бе мислил, че е възможно. Дребната му услуга за Стратмор — да прибере малко лични вещи — се бе превърнала в преследване на странен пръстен.

Току-що бе позвънил на Стратмор и му бе разказал за германския турист. Новината не бе посрещната добре. Стратмор поиска да научи подробности, а след това изпадна в продължителен размисъл. „Дейвид — каза накрая той, — намирането на този пръстен се превръща във въпрос, опиращ до националната сигурност. Оставям нещата в твои ръце. Моля те… не ме предавай“. И без да чака отговор, прекъсна разговора.

Дейвид въздъхна, взе овехтелия телефонен указател „Guia telefonica“, разлисти жълтите страници и прошепна:

— Да видим сега накъде.

Имаше само три номера на агенции за придружителки и това не му изглеждаше като добра отправна точка. Малкото, което му бе известно, се свеждаше до червената коса на придружителката на германеца — за щастие рядкост за страна като Испания. Клошар бе казал „Росна капка“. Бекър се намръщи… Росна капка? Звучеше му по-скоро като име на крава, а не на девойка. Това изобщо не бе свястно католическо име… Клошар сигурно се бе объркал.

Набра първия номер.

— Servicio Social de Sevilla — каза в слушалката приятен женски глас.

Бекър вкара в испанския си плътен немски акцент.

— Hola, habias Aleman?

— Не, но говоря английски.

Бекър смени на развален английски.

— Благодаря. Дали бихте могли да ми помогнете…

— Да, кажете? — Жената говореше бавно, явно се стараеше да услужи на потенциалния клиент. — Придружителка ли желаете?

— Да… да, моля. Днес мой брат, Клаус, намерил момиче, много красиво. Червена коса, искам същото. За утре, моля.

— Брат ви Клаус е идвал тук? — Гласът стана лек и въздушен като шампанско, сякаш бяха стари приятели.

— Да, той много дебел. Помни него?

— Днес ли е идвал тук, казвате?

Бекър чу в слушалката разлистване на страници — явно проверяваха графика. Едва ли щяха да намерят Клаус, но според Бекър подобни клиенти рядко използваха истинските си имена.

— Ммм… съжалявам — извини се жената. — Не го виждам тук. А как се казва момичето, с което е брат ви?

— Имало червена коса — обясни Бекър, отбягвайки въпроса.

— Червена коса… — повтори тя. Настъпи пауза. — А сигурен ли сте, че брат ви е идвал тук?

— Сигурен, да.

— Съжалявам, нямаме червенокоси. Разполагаме само с истински андалуски красавици.

— Червена коса — повтори Бекър. Чувстваше се адски глупаво. И добави с още по-голямо притеснение: — Казва се Росна капка.

Нелепото име не направи впечатление на жената. Тя се извини и каза на Бекър, че сигурно е объркал агенцията им с друга, след което вежливо затвори.

Първи опит, първи неуспех.

Намръщен, Бекър набра следващия номер. Свърза се веднага.

— Buenas noches, Mujeres Espana. Какво ще обичате?

Бекър повтори номера си — че е немски турист, готов да плати много пари, за да излезе с момичето, което днес е било с брат му.

Този път му отговориха на вежлив немски, но отново не можаха да му обещаят червенокоса.

— Keine Rotkopfe, съжалявам. — И жената прекъсна.

Втори неуспех.

Бекър погледна още веднъж в указателя, за да се увери, че не бърка. Нямаше грешка — беше му останал последният номер. Краят на пътя…

И той го набра.

— Escortes Belen — уведоми го много уверен глас.

Бекър разказа измислената си история.

— Si, si, senor. Аз съм сеньор Ролдан. За мен ще бъде удоволствие да ви помогна. Имаме две червенокоски. Прекрасни момичета.

Сърцето на Бекър прескочи.

— Прекрасни момичета? — повтори той с немския си акцент. — Червена коса?