Дан Браун - Цифрова крепост

Хейл отиде до бокса, извади от хладилника кутия тофу и лакомо изяде няколко лъжици. После се облегна на кухненската печка и приглади сивите си панталони „Белвиен“ и колосаната си риза.

— Дълго ли ще останеш?

— Цяла нощ — късо му отговори Сюзан.

— Хм… — Хейл игриво изгука: — Една незабравима нощ в Кошарката, само двамцата.

— Само тримцата — поправи го Сюзан. — Стратмор е горе. На твое място щях да се разкарам, преди да ме видят.

Хейл сви рамене.

— Щом не възразява срещу твоето присъствие… Сигурно много се наслаждава на компанията ти.

Сюзан се насили да замълчи.

Хейл се засмя, прибра кутията с тофу, взе бутилка зехтин и отпи няколко глътки. Беше безкомпромисен на тема здравословен начин на живот и твърдеше, че зехтинът прочиства червата му. Когато не досаждаше на колегите си с предложение да опитат сока му от моркови, превъзнасяше разумността от профилактика на дебелото черво.

После остави зехтина и отиде при компютъра си. Беше доста далече от този на Сюзан, но тя все пак усети афтършейва му и сбърчи нос.

— Хубав одеколон, Грег. Цялото шишенце ли си излял?

Хейл щракна ключа на терминала.

— Всичко за теб, мила.

Докато той чакаше терминала си да загрее, Сюзан внезапно се сети нещо, което я разтревожи. Ами ако Хейл извикаше таймера на текущата задача? Нямаше никаква разумна причина да го направи, но Сюзан бе убедена, че такъв като него никога няма да се хване на нелепата история за диагностика, която се опъва на TRANSLTR вече цели шестнайсет часа. Хейл щеше да настои за истината. А точно истината бе онова, което Сюзан не желаеше да споделя с него. Просто нямаше доверие на Грег Хейл. Той не бе от „материала“ на АНС. Сюзан се бе противопоставила на назначаването му, но АНС не бе имала избор. Хейл бе резултат на операция по минимизиране на щетите.

Фиаското „Скипджак“.

Преди четири години, в опит да създаде единен стандарт на криптосистема с публични ключове, Конгресът бе натоварил най-добрите математици на нацията — тоест работещите в АНС — да създадат нов супералгоритъм. Замисълът бе Конгресът да гласува закон, обявяващ новия алгоритъм за национален стандарт, което щеше да реши проблемите по съвместимостта на различните шифрови системи, затрудняващи комуникациите между големите корпорации.

Разбира се, да се поиска от АНС да помогне в подобряването на криптоинфраструктурата в областта на системите с публични ключове бе като да поискаш от осъдения на смърт да скове собствения си ковчег. По онова време TRANSLTR още не бе даже на проектна фаза и всякакви подобрения на съществуващите системи само щяха да затруднят и без това сложната работа на АНС.

ФЕГ бе разбрала този конфликт на интереси и най-енергично бе лобирала идеята, че АНС ще предложи слаб алгоритъм за нещо, с което тя сама да може да се справи. За да успокои духовете, Конгресът бе обявил, че след като АНС приключи работата си върху алгоритъма, формулата ще бъде публикувана за анализ от математиците по света, които да се изкажат за качеството на постигнатото.

Не съвсем охотно ръководеният от Стратмор екип на АНС бе създал алгоритъм, станал известен под името „Скипджак“. „Скипджак“ бе представен пред Конгреса за одобрение. Математици от кол и въже се нахвърлиха върху него — и останаха силно впечатлени. Единодушното заключение бе, че става дума за силен, надежден, чист алгоритъм, притежаващ всички качества да се превърне в национален стандарт.

Три дни преди Конгресът да гласува одобряването на „Скипджак“, младият математик от „Бел Лабс“ Грег Хейл шокира света, като обяви, че е намерил „задна врата“, скрита дълбоко в алгоритъма.

„Вратичката“ представляваше няколко написани от Стратмор реда код, маскирани като невинно изглеждащ програмен текст и включени в тялото на алгоритъма. Вмъкването бе осъществено по толкова изкусен начин, че никой, с изключение на Грег Хейл, не им бе обърнал внимание. Ефектът от включването на този код се свеждаше до това, че шифровани със „Скипджак“ текстове можеха да бъдат четени с тайна парола, известна само на АНС. Стратмор за малко не бе успял да превърне предложението за националния стандарт за зашифроване в най-големия разузнавателен удар в историята на АНС, защото АНС щеше да държи шперца за всички шифровани в Америка съобщения.

Разбиращите от компютри бяха възмутени. Членовете на ФЕГ се нахвърлиха като лешояди на скандала, разпердушиниха Конгреса заради проявената наивност, и обявиха АНС за най-голямата заплаха за свободния свят от времето на Хитлер. Стандартът за зашифроване се оказа мъртвороден.