Дан Браун - Цифрова крепост

Сюзан се замисли за Стратмор, който благородно бе понесъл бремето на това изпитание на плещите си, правеше нужното и запазваше хладнокръвие пред заплахата от истинска катастрофа.

Понякога тя виждаше в него Дейвид. Двамата имаха много общи качества: упоритост, всеотдайност, интелект. Понякога си мислеше, че Стратмор би бил загубен без нея — чистотата на нейната любов към криптографията бе своеобразен спасителен пояс за Стратмор в кипящото море на мръсна политика, напомняне за ранните му дни на криптоаналитик.

Но и тя разчиташе на Стратмор — той бе нейното убежище в света на жадни за власт мъже, покровител и — както често обичаше да се шегува — изпълнител на най-съкровените й желания. „Има някаква истина във всичко това“, мислеше си тя. Макар и без предумисъл, точно шефът бе онзи, чието обаждане по телефона бе довело Дейвид Бекър в АНС онзи съдбовен следобед. Мислите й се върнаха на него и погледът й неволно падна върху подложката, която можеше да се изтегля от бюрото й. На нея бе залепен със скоч лента малък факс.

Факсът беше на това място вече седми месец. Това бе единственият код, пред който Сюзан Флечър засега се оказваше безсилна. Беше й го изпратил Дейвид. Прочете го сигурно за хиляден път.

ПРИЕМИ ОТ МЕН СЪВЕТ ЕДИН ПЛОСЪК: ЛЮБОВТА МИ КЪМ ТЕБ Е БЕЗ ВОСЪК.

Беше й го изпратил след леко спречкване по незначителен повод. Месеци наред го бе молила да й каже какво е имал предвид, но той твърдо бе отказвал. Без восък. Отмъщението на Дейвид. Сюзан го бе научила на толкова много неща за криптоанализа и за да го държи във форма, беше възприела практиката да зашифрова всичките си послания до него с някакъв прост класически шифър. Списъци за пазар, любовни бележки… всичко бе шифровано. Бяха го превърнали в своеобразна игра и малко по малко Дейвид се бе превърнал в доста сносен криптолог. И един ден бе решил да й върне „услугата“. Оттогава бе започнал да подписва бележките си до нея с „Без восък, Дейвид“. Сюзан имаше поне двайсет такива бележки и всички до една завършваха по един и същи начин: „Без восък“.

Как ли не го бе умолявала да й разкрие тайния смисъл, но Дейвид бе ням като риба. Винаги, когато го попиташе, той й отговаряше с неизменното: „Ти си криптологът“.

Главният криптолог на АНС бе опитала всичко: субституции, решетки, дори анаграми. Беше пуснала думите „без восък“ през една специализирана програма със задачата да намери всички размествания с някакъв смисъл. Оказало се бе, че такива просто няма. Изглежда, не само Енсей Танкадо бе способен да поставя нерешими загадки.

Мислите й бяха прекъснати от съскането на плъзгащата се врата. В залата влезе Стратмор.

— Сюзан, има ли вече някакви новини? — започна той, но в същия миг съзря Грег Хейл и замръзна на мястото си. — Ха… добър вечер, господин Хейл. — После се намръщи и присви очи. — Съботна вечер, ако не бъркам. И на какво дължим честта?

Хейл невинно се усмихна.

— Просто доказвам, че заслужавам високата си заплата.

— Аха… — неопределено изсумтя Стратмор и след кратък размисъл, изглежда, реши да не провокира криза. Вместо това се обърна към Сюзан. — Госпожице Флечър, мога ли да поговоря с вас на четири очи за момент? Отвън?

Сюзан се поколеба:

— Ъъ… да, сър. — Тя хвърли неспокоен поглед към монитора и след това погледна Грег Хейл. — Секунда…

С няколко бързи движения тя извика програмата „СкрийнЛок“ — средство за защита на информацията, инсталирано на всеки терминал във „Възел 3“. Понеже терминалите оставаха постоянно включени, „СкрийнЛок“ даваше възможност на криптолозите да напускат работните си места, без да се притесняват, че някой може да прегледа или промени съдържанието на файловете, с които работеха. Сюзан въведе личния си петсимволен код и екранът й угасна. Щеше да остане така, докато не се върнеше и не въведеше отново правилната комбинация.

После обу обувките си и последва началника си навън.

— Какво прави той тук, по дяволите? — попита Стратмор в мига, в който се озоваха извън залата на „Възел 3“.

— Това, което прави винаги — спокойно отговори Сюзан. — Нищо.

Но Стратмор изглеждаше обезпокоен.

— Спомена ли нещо по повод TRANSLTR?

— Не. Но ако извика таймера на текущата задача и види, че тя върви вече над седемнайсет часа, предполагам, че ще има какво да каже.

Стратмор се замисли.

— Няма причина да го прави.

Сюзан изгледа шефа си.

— Ако искаш, кажи му да си ходи.

— Не… засега ще го оставим така. — Той погледна към лабораторията на отдел Сис-сек. — Чартрукян тръгна ли си?