Дан Браун - Цифрова крепост

— Може би е използвал таен акаунт, за да не заподозреш по-дълбокия му замисъл. А може и да го е скрил толкова добре, че все пак да се натъкнеш на него след известно ровене из Мрежата и да си мислиш, че си имал късмет. Което на свой ред придава на съдържанието на електронната му поща елемент на правдоподобност.

Този път Стратмор откровено се засмя.

— Трябвало е да станеш оперативен агент. Идеята не е никак лоша. За нещастие на всяко изпратено от Танкадо съобщение има и отговор: Танкадо пише, партньорът му отговаря.

Сюзан се намръщи.

— Добре тогава… Значи според теб „Северна Дакота“ съществува реално?

— Опасявам се, че е така. И трябва да го открием. Но без да вдигаме шум. Защото подуши ли, че сме по следите му, това ще е краят.

Сега вече Сюзан знаеше защо я е повикал.

— Нека опитам да се досетя — каза тя. — Искаш от мен да вляза в базата данни на ARA и да изровя оттам истинската самоличност на „Северна Дакота“?

— Госпожице Флечър, вие четете мислите ми — напрегнато й се усмихна Стратмор.

Опреше ли до дискретни търсения в интернет, Сюзан Флечър бе най-добрата. Преди година един високопоставен служител на Белия дом бе започнал да получава заплашителни писма по електронната си поща с анонимен имейл адрес. Бяха се обърнали към АНС да открие подателя. Макар АНС да имаше властта да поиска от интернет доставчика да разкрие самоличността на лицето, беше решено да се използва по-деликатен метод — „трейсър“.

Сюзан бе написала програма, маскирана като част от имейла. Идеята беше да я изпрати до анонимния адрес на автора на заплашителните писма, а препращащата компания — изпълнявайки поетите по договор задължения — щеше да я препрати до истинския му имейл адрес. Щом пристигнеше при адресата си, програмата щеше да извади от компютъра му този адрес и щеше да го изпрати в АНС, след което щеше да се самоунищожи. От този ден анонимните имейлъри бяха престанали да бъдат заплаха за АНС и се превърнаха в досадна дреболия.

— Ще можеш ли да го намериш? — попита Стратмор.

— Естествено. Защо не ме повика по-рано?

— Всъщност… — той се намръщи — в плановете ми изобщо не влизаше да те викам. Опитах се да изпратя копие на твоя трейсър, но ти си написала това проклето нещо на един от новите хибридни езици и така и не успях да го подкарам. През цялото време ми връщаше безсмислени данни. Накрая се наложи да призная поражението си и да се обърна за помощ пряко към теб.

Сюзан се засмя. Стратмор бе гениален криптолог програмист, но репертоарът му се свеждаше основно до разписване на алгоритми. При това положение техниките на по-нетрадиционното програмиране често му убягваха. В интерес на истината Сюзан наистина бе написала трейсъра си на един нов, хибриден програмен език, известен като „Лимбо“, и беше напълно естествено Стратмор да има проблеми с него.

— Ще се пробвам — усмихна се тя и тръгна да излиза от офиса. — Ако ти потрябвам, ще ме намериш пред терминала.

— Някаква представа колко време ще ти трябва?

Сюзан спря на вратата.

— Ами… зависи колко са експедитивни ARA в препращането на получаваната при тях електронна поща. Ако той е тук и използва нещо от рода на AOL или CompuServe, до един час ще имам номера на кредитната му карта и адреса, на който изпращат сметките му. Ако се включва през университет или някаква корпорация, ще отнеме малко повече. — Тя неуверено се усмихна. — А след това… останалото вече ще зависи само от теб.

Сюзан знаеше, че „останалото“ включва ударна група на АНС, изключване захранването на дома на нещастника, влизане през прозорците на дома му с парализиращи оръжия в ръка. Екипът сигурно щеше да вярва, че операцията има нещо общо с наркотиците. Стратмор просто щеше да мине по отломките от дома и щеше да открие самолично 64-символния ключ. След което щеше да го унищожи. „Цифрова крепост“ щеше да си остане в интернет, заключена завинаги.

— Внимавай с изпращането на трейсъра — предупреди я Стратмор. — Ако „Северна Дакота“ усети, че сме по следите му, ще изпадне в паника и няма да ми даде възможност да се добера до него, преди да се скрие с ключа.

— Удрям и бягам — увери го тя. — В мига, в който това нещо се добере до него, то просто ще изчезне. Няма начин да надуши, че сме го посетили и сме си отишли.

— Благодаря.

Сюзан му се усмихна мило. Стратмор не спираше да я удивява: беше способен да запази нечовешко хладнокръвие даже пред лицето на надвисналата катастрофа. Беше убедена, че точно тази му черта е в основата на служебното му издигане до висшите ешелони на властта.