Дан Браун - Цифрова крепост

— Умно — съгласи се Сюзан.

Стратмор продължи:

— Танкадо няколко пъти назовава партньора си: North Dakota — Северна Дакота.

— Очевидно става дума за някакъв псевдоним.

— Да… Все пак, просто за всеки случай, потърсих в интернет с низ „Северна Дакота“. Мислех, че няма да попадна на нищо интересно, но се натъкнах на имейл акаунт. — Стратмор помълча. — Разбира се, допуснах, че това не е интересуващият ни човек, но пак така, за всеки случай, разрових за този акаунт. Представи си изненадата ми, когато установих, че пощенската кутия към него е пълна с имейли от Енсей Танкадо. — Стратмор повдигна вежди. — И във всички съобщения се говореше за „Цифрова крепост“ и плановете на Танкадо да постави АНС на колене.

Сюзан изгледа шефа си скептично. Беше изненадана, че човек с неговия опит се е оставил да бъде разиграван така елементарно.

— Шефе — възрази тя, — Танкадо прекрасно е разбирал, че АНС прослушва обмена на имейли по интернет. Той никога не би използвал електронната поща, за да изпраща някому секретна информация. Това е капан. Енсей Танкадо нарочно ти е дал „Северна Дакота“. Знаел е, че ще потърсиш в интернет. Каквато и информация да е пратил на този адрес, той е искал да я намериш. С две думи, това е фалшива следа.

— Добър инстинкт — изстреля в отговор Стратмор. — Ако бяха няколко неща. Понеже не можах да намеря нищо интересно за „Северна Дакота“, реших да изменя малко низа, който търсех. Акаунтът, който намерих, е регистриран под друго име — NDAKOTA.

Сюзан поклати глава.

— Използването на пермутации е стандартна практика. Танкадо е знаел, че ще опитваш вариации, докато не намериш нещо. А NDAKOTA е даже прекалено очевидно.

— Може би — съгласи се Стратмор, написа нещо на един лист и й го подаде. — Но я виж това.

Сюзан погледна листа. И изведнъж разбра хода на мислите на началника си. На листа бе написан имейл адресът на „Северна Дакота“:

NDAKOTA@ara.anon.org

Вниманието й бе привлечено от комбинацията „ага“ в адреса. ARA бе съкращение от American Remailers Anonimous — добре известен анонимен сървър.

Анонимните сървъри бяха популярни сред ползващите интернет, които искат да запазят в тайна самоличността си. Срещу определена такса дадени компании предлагаха на изпращащите електронна поща възможност да останат анонимни, като играеха ролята на посредник в процеса. Беше все едно като да имаш пощенска кутия с номер: всеки потребител можеше да изпраща и да получава поща, без да разкрива истинския си адрес или име. Компанията получаваше имейли, адресирани до псевдоними, и после изпращаше съобщението до истинския имейл акаунт на клиента. По договор компанията римейлър се задължаваше никога да не разкрива самоличността или адресите на клиентите си.

— Вярно, не е доказателство — призна Стратмор, — но е крайно подозрително.

Сюзан кимна, изведнъж почти убедена.

— Искаш да кажеш, че на Танкадо му е било все едно дали някой ще търси и ще намери „Северна Дакота“, понеже неговата самоличност и адрес би трябвало да са защитени от ARA.

— Именно.

Сюзан помисли малко за изводите, които можеха да се направят на база на тази информация.

— ARA обслужва предимно американски акаунти. Допускаш ли, че „Северна Дакота“ е някъде тук?

Стратмор сви рамене.

— Напълно е възможно. За Танкадо предимството в това да има американски партньор е, че двете копия на ключа са разделени географски. Което в ред сценарии би могло да се окаже умен ход.

Сюзан за замисли. Съмняваше се, че Танкадо ще сподели голямата си тайна с друг, освен с много близък приятел, а доколкото си спомняше, Танкадо не бе имал много приятели в Щатите.

— „Северна Дакота“… — изхъмка тя, докато криптоложкият й мозък обработваше възможните значения на псевдонима. — Добре, а какво пише в неговата поща до Танкадо?

— Нямам представа. КОМИНТ са прехванали само изходящата поща на Танкадо. Към този момент единственото, с което разполагаме, е анонимният имейл адрес на „Северна Дакота“.

— Някаква вероятност да е фиктивен?

— В смисъл? — повдигна вежди Стратмор.

— Ами… Танкадо би могъл да изпраща лъжлива електронна поща с надежда да ни насочи по погрешна следа. Ние ще си мислим, че той е взел предпазни мерки, а от своя страна, той никога няма да изпрати на въпросния адрес нещо смислено и използваемо от нас. С други думи… може би работи сам.

Стратмор помисли и се засмя впечатлен.

— Хитра идея… ако не беше едно обстоятелство. Той не е използвал нито домашния си, нито служебния си имейл акаунт. Отивал е в университета Дошиша, сядал е пред произволен терминал и се е регистрирал в мрежата. Явно е имал акаунт там, но го е запазил в тайна. Този акаунт е много добре скрит и аз се натъкнах на него само по случайност. Така че… ако Танкадо е искал да прехващаме електронната му поща, защо е използвал таен акаунт?