Дан Браун - Цифрова крепост

Царство на анархията.

— Какви са възможностите ни? — попита Сюзан. От опит знаеше, че отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки… дори за АНС.

— Не можем да го премахнем… ако разбирам правилно намека ти.

Сюзан питаше точно това. През годините, прекарани зад стените на АНС, бе чувала слухове за неафишираните връзки на Агенцията с най-добрите професионални убийци на света — наемници, привличани да свършат мръсната работа на разузнавателната общност.

Стратмор поклати глава и добави:

— Танкадо е прекалено умен, за да ни остави подобна възможност.

Странно, но на Сюзан й олекна от това признание.

— Охраняват ли го?

— Не съвсем.

— Крие ли се?

Стратмор сви рамене.

— Напуснал е Япония. Проверява състоянието на залозите по телефон. Но ние знаем къде се намира.

— И въпреки това не възнамеряваме да предприемем нищо?

— Няма как. Той се е подсигурил: дал е копие на ключа на анонимен трети човек… просто, ако нещо му се случи.

„Естествено — помисли си Сюзан. — Ангел-пазител“.

— И случи ли му се нещо, мистериозният трети ще продаде ключа?

— По-зле… Ако Танкадо умре, партньорът му ще публикува ключа!

Това я обърка.

— Ще го публикува?

Стратмор кимна.

— Ще го сложи на някаква страница в интернет, ще го предаде на вестниците, ще плати да го изрисуват на билбордовете. С две думи: ще го подари на света.

Сюзан не повярва.

— Свободно сваляне от интернет?

— Точно така. Танкадо е преценил, че след като няма да е жив, няма да му трябват и пари, така че защо да не направи един прощален подарък на света?

Настана продължително мълчание. Сюзан си наложи да диша дълбоко, за да осъзнае ужасяващата истина. „Енсей Танкадо е създал неразбиваем шифър. И сега ни държи в ръцете си като заложници“.

Внезапно тя стана. В гласа й звучеше решителност:

— Трябва да се свържем с Танкадо! Не може да няма начин да го убедим да не публикува. Ще му предложим сума, която никой друг не може да си позволи! Ще изчистим името му! Ще направим каквото пожелае!

— Прекалено късно е вече за всичко това — уморено каза Стратмор. Помълча, пое дълбоко дъх и добави: — Тази сутрин в Севиля, Испания, Енсей Танкадо е намерен мъртъв.

Двумоторният „Лиърджет“ се приземи на нажежената от слънцето писта. Зад прозорците полупустинният пейзаж на Долна Естрамадура 3 3 Естрамадура — автономен район в централната част на Западна Испания със столица Мерида. — Б.пр. се фокусира и спря да се носи срещу самолета.

— Господин Бекър — чу се глас. — Пристигнахме…

Бекър стана и разкърши рамене. Отвори машинално багажното отделение над главата си и едва тогава се сети, че няма личен багаж. Просто не бе имал време да се приготви за пътуване. Не че това имаше някакво значение — бяха му обещали, че отсъствието му ще е за кратко: влизане и излизане от страната.

Ревът на моторите постепенно заглъхваше и самолетът бавно изпълзя на сянка в празния хангар срещу главния терминал. Миг по-късно се появи пилотът и отвори люка. Бекър доизпи на една глътка остатъка от боровинковия сок, остави чашата на плота на мокрия бар и взе сакото си.

Пилотът извади от вътрешния джоб на униформата си дебел плик от плътна тъмнооранжева хартия.

— Инструктиран съм да ви предам това, сър. — И го подаде на Бекър. На плика със синя химикалка бе написано: — ЗАДРЪЖ РЕСТОТО .

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Бекър, като видя пачката червеникави банкноти.

— Местната валута — ненужно обясни пилотът.

— Зная много добре какво е… Но това са… много пари. На мен ми трябва само за едно такси. — Бекър пресметна наум. — Това тук има равностойността на хиляди долари.

— Такива бяха заповедите ми, сър. — Пилотът се обърна, хвана се с две ръце за горния ръб на вратата и ловко се вмъкна в кабината си. Вратата се затвори зад гърба му.

Бекър вдигна поглед към самолета и отново го свали към парите в ръцете си. Остана така още няколко секунди в празния хангар, прибра плика в джоба си, метна сакото си през рамо и излезе на пистата. Ако имаше късмет, щеше да се върне навреме, за да спаси поне малка част от планираната екскурзия до „Стоун Манър“.

„Влизане и излизане — повтори си той. — Влизане и излизане“.

Нямаше никакъв начин да знае какво го очаква.

Системният оператор Фил Чартрукян бе дошъл с намерението да не се бави в „Крипто“ повече от минута — просто трябваше да вземе някаква документация, която бе забравил предния ден. Само че съдбата бе решила съвсем друго.