Дан Браун - Цифрова крепост

— В момента всяка софтуерна компания в Япония е свалила вече зашифрованото копие на „Цифрова крепост“ и несъмнено се опитва да разшифрова файла. Колкото по-дълго се мъчат, толкова повече се вдига цената.

— Това е абсурдно — възрази Сюзан. — Всички файлове, зашифровани с новите шифри, не могат да се разчетат от чуждо лице, което не притежава TRANSLTR. При това положение „Цифрова крепост“ може да е най-обикновен алгоритъм от категорията с публично известен ключ и пак никой няма да може да разчете файла.

— Съгласен съм, но в маркетингово отношение стратегията е отлична — каза Стратмор. — Само си помисли — има най-различни марки устойчиво на куршуми стъкло, но ако една фирма ти отправи предизвикателство да пробиеш тяхното… е, изведнъж се появяват маса желаещи да опитат.

— И японците наистина вярват, че „Цифрова крепост“ е нещо по-различно? Нещо по-добро от всичко останало на пазара?

— Хората може би страняха от Танкадо, но кой не знае, че той е гений? Та той практически е култова фигура сред хакерите. Щом Танкадо казва, че шифърът е неразбиваем, значи наистина е неразбиваем, и точка.

— Но за широката общественост всички съвременни шифри са такива!

— Да… — каза Стратмор и направи къса пауза, — засега хората вярват в това.

— Това пък какво означава?

Стратмор въздъхна:

— Преди двайсет години никой не можеше да си представи, че днес ще сме в състояние да разбиваме съвременните поточни шифри. Само че технологията не спря да се развива. Прогресът не спира. Длъжни сме да очакваме, че след известно време производителите на софтуер ще допуснат, че компютри като TRANSLTR вече съществуват. И понеже технологията се развива по експоненциална крива, не е трудна да се стигне до заключението, че днешните алгоритми с публично известен ключ ще загубят славата си на изключително надеждни. Неизбежният извод от това е, че ще бъдат необходими нови алгоритми, за да се изпреварят възможностите на утрешните компютри.

— И „Цифрова крепост“ е такъв алгоритъм?

— Именно. Алгоритъм, непреодолим по метода на грубата сила, никога няма да остарее, без значение колко мощни компютри ще опитват „зъбите“ си върху него. Мога с лекота да предскажа, че този алгоритъм ще стане световен стандарт, преди да сме се усетили.

Сюзан дълбоко пое дъх и прошепна:

— Бог да ни е на помощ. Ще участваме ли в търга?

Стратмор поклати глава.

— Танкадо ни даде шанс, от който не се възползвахме. Направи го кристално ясно. А и без това е прекалено рисковано: заловят ли ни, все едно че сме признали публично страха си от неговия алгоритъм. Все едно да изкрещим пред света, че притежаваме TRANSLTR и че „Цифрова крепост“ е непробиваем.

— Как стоят нещата с времето?

Въпросът й накара Стратмор да се намръщи.

— Танкадо възнамерява да обяви спечелилия търга утре точно по обяд.

— И после какво? — попита Сюзан със свито сърце.

— Обещал е да даде на победителя ключа.

— Ключа?!

— Това е част от плана: всички вече притежават алгоритъма, значи търгът е за ключа, отключващ текста.

— Но, разбира се — простена Сюзан. Всичко беше съвсем точно. Чисто и просто, Танкадо бе зашифровал „Цифрова крепост“ и както можеше да се предполага, единствен сред всички хора на земята притежаваше ключа за шифъра. Работата бе в това, че й бе трудно да си представи, че някъде там — може би надраскан на лист хартия в джоба на Танкадо — съществува 64-символен ключ, който може да обезсмисли събирането на електронна информация от разузнавателните служби на Съединените щати завинаги.

Призля й, докато си представяше подробностите в целия този сценарий. Танкадо щеше да предаде ключа на предложилия най-висока сума и въпросната компания щеше да отключи файла с „Цифрова крепост“. Тя, от своя страна, щеше да реализира алгоритъма в защитен срещу отваряне чип и цели пет години всеки слизащ от конвейера компютър щеше да стига до пазара с хардуерно вградена „Цифрова крепост“. Никой от производителите на компютри досега не бе и мечтал да създаде и вгради шифроващ чип, понеже нормалните алгоритми остаряваха прекалено бързо и слабостите им ставаха известни на всеки, за да има смисъл се влагат средства за подобна разработка. Но „Цифрова крепост“ никога нямаше да остарее — поради заложеното в него циклично изместване на открития текст, методът на грубата сила не можеше да открие правилния ключ. По същество това бе нов стандарт за цифрово кодиране. Валиден във вечността. Генериращ неразбиваеми шифри. Въздишка на облекчение от страна на банкери, брокери, терористи, шпиони. Един свят — един алгоритъм.