Дан Браун - Цифрова крепост

— Знам — каза Фонтейн. — И също така неуморно и непрестанно филтрите на нашата защита ги държат настрана. Какво искаш да кажеш?

Джаба погледна разпечатката в ръцете си.

— Искам да кажа следното: червеят на Танкадо не атакува данните ни, а филтрите на защитата ни.

Фонтейн пребледня. Сега вече последиците му бяха ясни: червеят имаше за цел премахването на филтрите, благодарение на които базата данни можеше да предлага секретна информация. Без филтрите цялата информация в базата данни щеше да стане достъпна за всеки отвън.

— Трябва да се изключим — повтори Джаба. — Само след час всеки третокласник с модем ще има максимален допуск до всичко.

Фонтейн мълчеше.

Джаба очевидно губеше търпение. Накрая викна на Соши:

— Соши! Ви-ар! Веднага!

Соши хукна нанякъде.

Джаба често прибягваше до ви-ар. В компютърните среди ВР означава „виртуална реалност“, но в АНС съкращението се използваше за „визуална репрезентация“. В свят, пълен с техници и политици с различна степен на техническа компетентност, графичното представяне често бе единствената възможност да се илюстрира идея — една-единствена падаща крива обикновено предизвикваше десет пъти по-енергична реакция от томове таблични данни. Джаба знаеше, че в дадената ситуация ви-ар е най-прекият път да докаже основателността на безпокойствата си.

— Ви-ар! — извика Соши от един терминал в дъното на залата.

На стената пред тях се появи компютърно генерирана графика. Сюзан я погледна незаинтересовано, но всички други се взряха в екрана.

Графиката показваше мишена. В самия й център се намираше червен кръг с надпис „Данни“. Около центъра имаше пет концентрични окръжности — поясите бяха в различен цвят и с различна дебелина. Най-външният кръг бе с понижена наситеност на цвета и вече почти прозрачен.

— Имаме пет нива на защита — обясни Джаба. — Основния хост, който наричаме „Бастион“, два комплекта пакетни филтри за FTP и X11, тунелен блок и накрая РЕМ базиран прозорец за оторизация, резултат от проект „Тръфъл“. Външният щит, който практически изчезва пред очите ви, е хостът по външния периметър. Виждате, че вече почти го няма. До един час такава ще е съдбата и на петте щита. След това можем да приветстваме с добре дошъл всеки, който пожелае да ни посети. Защото тогава всеки байт информация на АНС ще бъде публично достояние.

Фонтейн разглеждаше диаграмата с пламтящ поглед. Вринкерхоф изпъшка безсилно:

— И този червей може да отвори нашата база данни за света?

— Детска игра за Танкадо — отсече Джаба. — „Гонтлит“ беше единствената ни сигурна защита. И Стратмор я ликвидира с едно щракване на пръсти.

— Но това е война — прошепна Фонтейн; в гласа му за първи път се промъкваше някаква емоция.

Джаба поклати глава.

— Съмнявам се Танкадо някога да е допускал, че може да се стигне дотук. Според мен е смятал, че винаги може да сложи край на играта.

Фонтейн гледаше замислено екрана, на който междувременно първата от петте стени се стопи без следа.

— Лека му пръст на „Бастион“! — извика един техник в дъното на залата. — В момента е оголен вторият щит!

— Трябва да започнем да изключваме — настоя Джаба. — Както се развиват нещата, смятам, че разполагаме с не повече от четиридесет и пет минути. Изключването е сложен процес.

Това беше истина. Базата данни на АНС бе конструирана по начин, предполагащ, че никога няма да остане без захранване — случайно или злоумишлено. Към многократното дублиране на телефонни и захранващи линии, осъществено под земята, и към проектираната с няколко нива на резервиране мрежа съществуваха няколко схеми на свързване към щатската електроподаваща мрежа с оглед избягване на зависимостта от един доставчик. Изключването на подобна система представляваше поредица от потвърждавания в рамките на специално изработен за екстрени ситуации протокол и беше много по-сложно от изстрелването на балистична ракета от атомна подводница.

— Имаме време — каза Джаба, — но само, ако не се бавим. Ръчното изключване ще ни отнеме около половин час.

Фонтейн продължаваше да гледа диаграмата, явно обмисляше съществуващите възможности.

— Шефе! — избухна Джаба. — Когато файъруолите се сринат, всеки жител на тази планета с компютър пред себе си ще получи висша степен на допуск до най-съкровените ни тайни! Говоря за онова ниво, на което не съществуват ограничения. Доклади от тайни операции! Внедрени агенти! Имена и адреси на всички участници във федералната система за охрана на свидетели! Кодове, оторизиращи изстрелването на ракети! Трябва да изключваме! Веднага!