Дан Браун - Цифрова крепост

Една от работните станции бе монтирана на издигнат подиум в центъра на залата. Пред нея стоеше Джаба и ръмжеше заповеди на подчинените си. Беше величествен като древен крал. На екрана пред него бе изписано съобщение. Съобщение, което бе до болка познато на Сюзан. Букви с размер, достоен за билборд, заплашително предупреждаваха:

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА… ВЪВЕДЕТЕ КЛЮЧОВАТА ФРАЗА:

Като впримчена в сюрреалистичен кошмар, Сюзан последва Фонтейн към подиума. Светът около нея се бе свил в малка топка с размити очертания.

Джаба ги видя и се извърна към тях като побеснял бик.

— Не създадох „Гонтлит“ за удоволствие!

— „Гонтлит“ вече го няма — отговори Фонтейн.

— Нищо ново, директоре — изръмжа Джаба. — Ударната вълна ме събори на пода по задник! Къде е Стратмор?

— Командър Стратмор е мъртъв.

— Нищожно възмездие.

— По-спокойно, Джаба — сряза го директорът. — Кажи ми как стоят нещата. Колко е опасен този вирус?

Джаба изгледа началника си и избухна в смях:

— Вирус ли? — Острият му глас проехтя в подземната камера. — Мислите си, че е вирус?

Фонтейн си замълча. Дръзкото поведение на Джаба беше в разрез със служебната йерархия, но Фонтейн разбираше, че нито моментът, нито мястото са подходящи да го постави на мястото му. Тук, долу, Джаба стоеше по-високо и от Бог. Защото компютърните проблеми имаха свойството да не се съобразяват с длъжност и пост.

— Не е ли вирус? — с надежда попита Бринкерхоф.

Джаба изсумтя презрително.

— Вирусите имат механизъм за репликация, симпатяго! Това нещо няма.

Сюзан пристъпи напред. Все още не можеше да се съсредоточи.

— В такъв случай какво става? — попита Фонтейн. — Мислех, че имаме вирус.

— Вирусите… — започна Джаба и изтри потта от челото си. — Вирусите се възпроизвеждат. Те създават клонинги на самите себе си. Те са суетни и глупави… бинарни егоманиаци. Плодят се по-бързо от зайци. Това е и тяхната слабост — човек, който знае какво прави, може да ги кръстоса и да ги прати в трета глуха. За нещастие тази програма няма его и не желае да се възпроизвежда. Тя е абсолютно целенасочена. Допускам дори, че след като постигне целта си тук, тя ще извърши двоично самоубийство. — Джаба почтително разпери ръце към предвиждания хаос на големия екран. — Дами и господа… — той въздъхна, — пред вас е камикадзето на компютърните нашественици — червеят.

— Червей?! — простена Бринкерхоф.

— Да, червей — разгорещи се Джаба. — Никакви сложни структури, най-първични инстинкти: яж, отделяй, пълзи. Това е. Простота. Смъртоносна простота. Прави, каквото е програмиран да прави, и се изнася.

Фонтейн го изгледа строго.

— И какво точно е програмиран да прави този червей?

— Нямам представа — отговори Джаба. — В момента се придвижва и се прикачва към секретните ни данни. След това… след това може да направи всичко. Може да реши да изтрие всичките ни файлове, а може да реши да запише усмихнати личица в определени файлове за случилото се в Белия дом.

— Можеш ли да го спреш? — попита все така спокойно Фонтейн.

Джаба въздъхна и се обърна към екрана.

— И за това нямам представа. Всичко зависи от това колко ни е ядосан авторът му. — Той посочи подканващото съобщение на стената. — Може ли за начало някой да ми каже какво означава това?

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА… ВЪВЕДЕТЕ КЛЮЧОВАТА ФРАЗА:

Джаба чакаше за отговор, но никой не каза нищо, така че той продължи:

— На мен ми се струва, че някой се опитва да ни го начука, директор Фонтейн. Най-обикновено изнудване. Не съм виждал по-откровено написана бележка с искане за откуп.

В този момент се обади Сюзан Флечър. Гласът й беше тих, дрезгав, и кух.

— Това е… Енсей Танкадо.

Джаба я изгледа изненадано.

— Танкадо?!

Сюзан безсилно кимна и каза:

— Той искаше да си признаем… за TRANSLTR… но това му струва…

— Признание? — прекъсна я смаяно Бринкерхоф. — Танкадо е искал да си признаем за TRANSLTR? Според мен вече е малко късно за това!

Сюзан отвори уста, но Джаба я изпревари.

— По всичко личи, че Танкадо е използвал кил-код — каза той, загледан в съобщението на екрана.

— Кил-код? — повтори Бринкерхоф.

Джаба кимна.

— Да. Това е ключът, който спира червея. Казано просто, ако признаем, че притежаваме TRANSLTR, Танкадо ще ни даде кил-кода. Въвеждаме го и спасяваме базата данни. Добре дошли в ерата на цифровото изнудване.

Фонтейн стоеше като вкаменен.

— И с колко време разполагаме?

— Около час — отговори Джаба. — Колкото трябва, за да свикаме пресконференция и да изпеем, каквото се иска от нас.