Дан Браун - Цифрова крепост

Сърцето на Сюзан прескочи. Беше ли чула правилно? Защото това поне звучеше напълно в стила на Грег Хейл. Възможно ли бе? Ако Хейл бе знаел за плана на Стратмор да пусне манипулирана версия на „Цифрова крепост“, той би могъл да изчака целият свят да започне да използва този алгоритъм и тогава да пусне бомбата… заедно с доказателството!

Представи си заглавията:

КРИПТОЛОГЪТ ГРЕГ ХЕЙЛ РАЗКРИВА ТАЕН ПЛАН НА АМЕРИКАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДА КОНТРОЛИРА ГЛОБАЛНО ИНФОРМАЦИЯТА!

Нима това беше повторение на „Скипджак“? Разкриването на инсталирана от АНС „задна врата“ щеше да направи Грег Хейл по-знаменит, отколкото си бе въобразявал и в най-дивите си мечти. Изведнъж Сюзан се запита дали Хейл не казва истината. „Не — реши тя, — разбира се, че не!“ Междувременно Хейл продължаваше:

— Прекъснах трейсъра ти, защото предположих, че търсиш мен! Помислих си, че си заподозряла, че някой шпионира Стратмор! Не исках да разбереш откъде изтича информация и да свържеш това с мен!

Беше възможно, но малко вероятно.

— Защо тогава уби Чартрукян? — отсече Сюзан.

— Не съм! — отчаяно изкрещя Хейл. — Стратмор го бутна! Видях всичко, защото бях долу. Чартрукян се готвеше да алармира Сис-сек и по този начин щеше да провали плановете на Стратмор за „задната врата“.

„Добър е — реши Сюзан, — има обяснение за всичко“.

— Пусни ме! — примоли се Хейл. — Не съм направил нищо!

— Не си направил нищо ли? — изкрещя Сюзан. Чудеше се защо Стратмор се бави толкова. — Та вие двамата с Танкадо взехте АНС за заложник. Най-малкото докато не го измами. Кажи ми — нападна го Сюзан, — наистина ли Танкадо умря от сърдечен удар, или някой от твоите приятели го ликвидира?

— Ти си толкова сляпа! — изрева Хейл. — Не можеш ли да проумееш, че не съм замесен по никакъв начин? Развържи ме! Преди да е дошла охраната!

— Никаква охрана няма да дойде! — каза тя.

— Какво?! — Хейл пребледня.

— Стратмор те изигра с онова обаждане. Симулира го.

Хейл отвори широко очи. За момент като че ли се парализира. После трескаво започна да се извива.

— Стратмор ще ме убие! Знам, че ще ме убие! Зная прекалено много!

— По-спокойно, Грег.

Сирените изреваха и почти заглушиха думите на Хейл:

— Но аз съм невинен!

— Лъжеш! И аз разполагам с доказателството! — Сюзан заобиколи кръга от терминали. — Помниш ли трейсъра, който прекъсна? — попита тя, като спря пред своя терминал. — Е, аз го изпратих пак. Я да видим дали вече не е върнал някакъв резултат.

И наистина, мигаща икона на екрана й казваше, че трейсърът е върнал резултат. Тя взе мишката и отвори съобщението. „Това ще подпечати съдбата на Хейл — помисли си. — Хейл е «Северна Дакота».“ Прозорецът се отвори. „Хейл е…“

И застина изумена. Това трябва да беше някаква грешка… трейсърът бе намерил друг… възможно най-невероятния човек…

Тя се подпря с ръка на терминала и прочете повторно изписаното на екрана. Информацията бе същата като онази, която Стратмор бе казал, че е получил, когато той пуснал трейсъра! Сюзан бе решила, че Стратмор е направил грешка, но за себе си бе уверена, че е конфигурирала всичко правилно.

И въпреки това информацията на екрана бе невъзможна:

NDAKOTA = ET@DOSHISHA.EDU

— ЕТ? — попита Сюзан, въздъхна и тръсна глава. — Енсей Танкадо е „Северна Дакота“?

Беше абсурдно. Ако данните бяха верни, Енсей Танкадо и партньорът му бяха един и същи човек. Изведнъж Сюзан усети, че не може да разсъждава. Периодичният вой на сирената сякаш накъсваше мислите й. „Защо Стратмор не изключи най-после това проклето нещо?“

Хейл се извиваше на пода, мъчеше се да се обърне към нея.

— Е? Какво казва? Трябва да знам!

Сюзай не му обръщаше внимание. „Енсей Танкадо е «Северна Дакота»…“

Опита се да пренареди парчетата на мозайката по начин, позволяващ да се получи картина. Ако Танкадо беше „Северна Дакота“, значи бе пращал електронна поща до себе си… което означаваше, че „Северна Дакота“ не съществува. Партньорът на Танкадо беше мистификация.

„«Северна Дакота» е призрак — каза си тя. — Дим и огледала“.

Какъв гениален замисъл! Явно Стратмор бе наблюдавал тенис мач в едната половина на корта. Понеже топката се връщала, той предположил, че от другата страна на мрежата има някой. Но Танкадо бе играл срещу стена. Бе превъзнасял достойнствата на „Цифрова крепост“ в имейли, изпратени до себе си. Беше писал писма, беше ги изпращал до анонимния ремейлър и няколко часа по-късно римейлърът му ги бе връщал.