Дан Браун - Цифрова крепост

— Нали можеше да се самоизключва?

Стратмор помисли малко и каза:

— Явно има някаква повреда.

В тъмнината над „Крипто“ внезапно блесна жълта алармена светлина и започна да пулсира.

— Най-добре ще е да спреш програмата! — извика Сюзан.

Стратмор кимна. Въображението бледнееше пред онова, което можеше да се случи, ако три милиона силициеви процесори прегрееха и се възпламеняха. Стратмор трябваше да се качи при своя терминал, за да прекъсне оттам обработката на „Цифрова крепост“. Нещо повече — трябваше да побърза, преди някой извън „Крипто“ да забележи проблеми и да реши да вдигне тревога.

Стратмор погледна все още намиращия се в безсъзнание Хейл, сложи беретата до Сюзан и извика над воя на сирената:

— Веднага се връщам! — На излизане през дупката в стъклената стена на „Възел 3“ й напомни през рамо: — И намери ключа!

Сюзан погледна недоволно резултата от непродуктивното търсене на ключовата фраза и се помоли наум Стратмор да побърза с изключването на TRANSLTR. Шумът и бляскащите светлини в „Крипто“ бяха като при изстрелване на ракета.

Хейл се размърда на пода. Всеки вой на сирената го караше да се мръщи. Сюзан се изненада, като видя, че е взела беретата. Накрая Хейл отвори очи и видя Сюзан Флечър изправена над него и с насочен в чатала му пистолет.

— Къде е ключът? — попита тя.

Но Хейл имаше проблеми с ориентацията.

— Какво… стана?

— Стана това, че се издъни — обясни му тя. — Казвай къде е ключът.

Хейл опита да помръдне ръце и едва сега осъзна, че са вързани. Лицето му се напрегна от паника.

— Пусни ме!

— Ключът — настоя Сюзан.

— Нямам никакъв ключ. Пусни ме! — И Хейл опита да се надигне. Успя само да се претърколи.

Сюзан отново се възползва от паузата между сигналите на сирената и му извика:

— Ти си „Северна Дакота“ и Енсей Танкадо ти е дал копие на ключовата си фраза. Която ми трябва веднага!

— Ти си луда! — смая се Хейл. — Аз не съм „Северна Дакота“! — И той започна да се дърпа, за да се освободи.

Сюзан гневно възкликна:

— Не ме лъжи. Какво прави тогава цялата тази поща на „Северна Дакота“ в твоя акаунт?

— Нали ти казах! — умолително обясни Хейл, като надвикваше воя на сирената. — Шпионирах Стратмор! Тази електронна поща е пощата, която копирах от акаунта на Стратмор… а тя на свой ред е електронната поща, открадната от КОМИНТ от Танкадо!

— Глупости! Ти никога не би могъл да шпионираш акаунта на началника!

— Нищо не разбираш! — изрева Хейл. — Там вече бе инсталирана програма за „подслушване“! — Изстрелваше фразите си на откоси между паузите на сирената. — Някой друг го беше направил преди мен! Мисля, че е директор Фонтейн! Аз просто се… прикачих. Трябва да ми повярваш! Така разбрах за плана му да пренапише „Цифрова крепост“! Просто четях анализите му!

Анализи? Сюзан се замисли. Стратмор несъмнено бе оформил плановете си за „Цифрова крепост“ с помощта на „Брейнсторм“. И ако някой наистина бе ровил из файловете му, несъмнено цялата информация би била достъпна…

— Да се пренаписва „Цифрова крепост“ е лошо! — викна Хейл. — Ти много добре разбираш какво означава това — тотален контрол на АНС! — Сирената ревеше и заглушаваше думите му, но Хейл бе като обладан от зъл дух. — Готови ли сме според теб за тази отговорност? Готов ли е изобщо някой? Това е шибано късогледство! Казваш, че нашето правителство се грижи за интересите на гражданите. Чудесно! Но какво ще стане, ако някое бъдещо правителство не приема тези интереси толкова близко до сърцето си? Тази технология е веднъж завинаги!

Сюзан едва го чуваше заради оглушителния шум в „Крипто“.

Хейл се бореше да се освободи. Погледна Сюзан право в очите и продължи да вика:

— Как, по дяволите, могат да се защитят гражданите от полицейската държава, ако онзи на върха има достъп до цялата им лична кореспонденция? Как ще се организират за неподчинение?

Сюзан бе чувала този аргумент много пъти. „А какво ще правим с бъдещите правителства?“, бе стандартният въпрос на ФЕГ.

— Стратмор трябва да бъде спрян! — изкрещя отчаяно Хейл. — Заклех се, че ще го направя. И точно с това се занимавах тук по цял ден: наблюдавах му акаунта, чаках да направи хода си, за да регистрирам по най-автентичен начин подмяната. Трябваше ми доказателство — някаква улика, че е написал „задна врата“. Затова копирах цялата му електронна поща в моя акаунт. Това беше доказателство, че е наблюдавал „Цифрова крепост“. Планирах да предам тази информация на пресата.