Робер Мерл - Добре охранявани мъже

Това нейно слово ме развълнува. Изключвам електрическата самобръсначка и в разсеяността си я прибирам в кутията, без да я почистя. Поглеждам Буридж. Разкошни коси, сини очи, млечно бяла кожа, без да забравям кръглия, вдъхващ доверие нос и всичко това на очарователния фон на пеньоара в черно и златисто. Обзема ме неудържим порив. Но тъкмо си помислям да я грабна в прегръдките си и вълнението ми отминава. Въздържам се: имам ли право да я прегърна тази сутрин? Как са ме поделили двете жени? По една седмица при всяка ли? И през седмицата, в която съм с едната, имам ли право да галя другата?

Овладявам раздразнението си, вземам електрическата самобръсначка, изваждам я от кутията и я почиствам.

— Каквото и да казваш, Буридж, не мога да повярвам, че драговолно ме отстъпваш на Джеки. А и снощи си взела приспивателно, ти, която си против успокоителните.

Тя посяга отново към четката, но макар и да съм мъж, не съм глупак, ясно ми е, че вече е изчеткала косите си.

— Мислиш ли — казва най-после тя с леко сподавен глас и отбягвайки погледа ми в огледалото, — че с подобни забележки улесняваш нещата?

Кратко, но наситено мълчание. Не искам да злоупотребявам с преимуществото си, но все пак! Започвам с равен глас:

— Щом не ти харесва, защо го правиш? Устните се стисват, сините очи стават още по-сини, косите се развяват, горгона или вакханка, по избор. И тази буря ще се стовари върху мен, усещам го.

— Ралф, ти си лекомислен! Безотговорен! И политически неграмотен! Изобщо не си даваш сметка за положението. Съединените щати загубиха огромен процент от мъжкото си население. Процент, който все още не се знае с точност, защото всички статистически данни на администрацията на Бедфорд са фалшиви, това ни е много добре известно. Без да смятаме всички тия „А“-та, от които гъмжи вече навсякъде. Така че, Ралф, задачата пред нас е извънредно тежка и коя жена при тези условия ще има претенциите да задържи един мъж само за себе си?

— А изкуственото осеменяване?

Тя силно разтърсва червените си коси.

— Оказва се, че е неуспешно. Убедиха се още при Бедфорд. Малко жени прибягват до него. Фактът си е факт: жените не желаят да имат дете от мъж, когото лично не са познавали.

„Лично“ е добре казано. И като лицемерие е достойно за моето. Но няма значение, сега всичко е ясно.

— Затова ли — и цитирам не без ирония — „традиционният моногамен брак е остаряла форма“? Кой казва това, Буридж? „Ние“ ли?

— „Ние“, но аз също съм съгласна — отвръща тя твърдо.

Поглеждам със смесени чувства тази активистка, която принася в жертва страстната си ревност пред олтара на обществените интереси.

— В такъв случай — саркастично забелязвам аз — струва ми се, че в момента не съм пълноценно използван. Две бременни жени, очевидно, не са достатъчни. Както някога не са стигнали само Лиа и Рашел в състезанието си по плодовитост, за да надарят Яков с достатъчно многобройно семейство. Трябвали са им помощнички.

— Ще има и помощнички — казва Буридж със стиснати устни.

Не отвръщам нищо. Не се усмихвам. Не показвам никакви чувства. Неутрален съм от главата до петите. Но какво ли в мен точно в този миг излезе издайнически наяве, почти неуловимо, но достатъчно, за да пламне искрата?

И гръмотевицата се тресва.

— Не си струва да се показваш толкова доволен — подхваща ме Буридж, а гласът й влачи грамади от облаци и бури, — нито като си толкова доволен, така да се мъчиш да го скриеш. Не можеш никого да излъжеш, познавам те. Нямаш ни морал, ни срам. Ти си една горила, нищо повече. Не, не си горила, много е голяма. Шимпанзе! И като него космат. Животно си ти, нищо друго! Едно ненаситно, похотливо животно. Достоен партньор на Бес! Истински Рикардо преди аблацията!

Това е прекалено много за мен. Излизам от банята, затръшвам вратата. Казаното от Буридж не е нито истина, нито лъжа. То просто няма нищо общо с разговора ни. Като всяко човешко същество — мъж или жена — и аз бих могъл да имам много партньорки. Но ето че снощи не исках никаква друга жена на мястото на Буридж. И тя го знае добре. Но след като са ме поделили и жертвата е принесена, на кого може да си изкара яда, ако не на мен!

Както очаквах, след онова, което ми разказа Буридж в Блувил за стратегията на „ние“, президентката Хоуп назначи администрация, в която всички държавни секретари бяха жени. Тя все пак се погрижи да постави и неколцина мъже на сравнително маловажни постове, но там, където ги постави, виждаха ги всички: изпрати например мъж да представя САЩ в ООН, също мъж назначи посланик в Париж — на мястото на Анита и избра за говорител на Белия дом едно очарователно момче, бивш актьор, което учеше наизуст написания му предварително текст и на всички въпроси неизменно отговаряше: „Без коментари“.