Робер Мерл - Добре охранявани мъже

На една държавна секретарка, която си позволила да се появи в Белия дом по джинси и поло — славен спомен, от нелегалните години — той не се поколебал да й каже вежливо, но твърдо, че такова облекло не е вече подходящо за мирно време. Месец по-късно, когато секретарката по протокола си позволила да изрече в присъствието на президентката някаква грубост, той издействувал моменталното й уволнение и за всеобщо задоволство поел нейните функции с несравнима изкусност. Подобно чувство за благоприличие, заедно с толкова красота и елегантност, заради която казвали, че Арчи бил „най-добре облеченият мъж в света“, допринесли много за неговата популярност. Снимката му все по-често се появявала в илюстрованите списания, придружена от приятни коментари и шест месеца след женитбата му вече го наричали „първият джентълмен“.

Отначало си помислих, че в това прозвище е вложен известен присмех — очевиден бе намекът за бившите „първи дами“, — но Анита ме увери, че журналистките, които го наричали така, хранели към него искрено възхищение, примесено с топла нотка на покровителство.

В крайна сметка всички бяха много доволни, че призидентката Хоуп може да се облегне на малко семейна топлота, защото трябваше да се справи с едно извънредно тежко положение. Във всички страни и най-много в САЩ енцефалит 16 бе причинил ужасни опустошения сред мъжкото население. В САЩ не говореха като в Европа за проблема на раждаемостта. Употребявайки за първи път една формулировка, която бе отзвук на поуките от историята, президентката заяви, че трябва да се даде пълно предимство на „демографската реконструкция“ на САЩ.

Определението бе типично американско и приложените мерки или по-точно либералната философия, от която те произтичаха, се открои ярко сред взетите в другите страни решения. В Европа, където консерватизмът на нравите се опираше на дълголетна традиция, сметнаха, че ще поощрят увеличението на населението със забраната на абортите и хомосексуализма. Президентката Хоуп осъждаше строго подобна политика на принуда. Считаше, че тя поставя отново под въпрос неотменимото право на всеки индивид да разполага с тялото си и че тя в същност конфискува в полза на държавата размножителните органи на гражданите. Президентката смяташе освен това, че влиянието на противозачатъчните средства и абортите върху демографската реконструкция е незначително, а на хомосексуализма — практически никакво. Според нея жените в огромното си мнозинство в дадена страна искаха да имат деца и не като хвърлят в затвора незначителното малцинство, което не ги желае, ще накарат останалите да имат повече деца. Онова, което бе необходимо да се направи, е да се осигурят на жените такива предимства, че многобройното семейство да не бъде повече смазващ товар или робуване за цял живот.

Това бе и една от основните задачи, които си поставяше Новият кодекс на жената. Обнародван през първата година от управлението на Хоуп, той вземаше пред вид една историческа даденост: към края на епидемията вече нямаше американки, които да си стоят в къщи, свършило бе царството на „housewife“ 35 35 Домакиня (англ.). Б. пр. : с изключение на пенсионерките всички жени работеха.

Кодексът на жената извлече от това фактическо положение налагащите се изводи: отсега нататък жената заявяваше отделно доходите си, плащаше си данъците и даваше своето име на децата, поемайки сама законното опекунство над тях до пълнолетието им. Кодексът на жената признаваше в същност един-единствен родител — майката. И само тя получаваше семейни надбавки, ползваше социално-битови услуги и имаше значително намаление на данъците, узаконено от администрацията на Хоуп.

Ролята на бащата само се подразбираше. Макар новата администрация да бе премахнала законите срещу полигамията като ненужно ограничаващи, никъде не бе казано, че структурата на брака в САЩ трябва да се промени. Напротив, дадена бе пълна свобода на брачната двойка — била тя с католическо, протестантско или еврейско вероизповедание — да се бракосъчетае в каквато желае църква. Но понятията „съпруг“ и „баща“ сами по себе си отпадаха, тъй като и задълженията, и правата, свързани с тях, вече не съществуваха. В Кодекса се използваше терминът „сътворител“, но сътворителят не даваше името си на жената, която бе забременяла от него, нито на родилите се впоследствие деца. Още по-малко можеше да ги впише в данъчната си декларация и не бе задължен нито да ги храни, нито да живее заедно с майка им.