Робер Мерл - Добре охранявани мъже

Още със завръщането ни във Вашингтон въртележката, която ни бе завъртяла в Отава, отново ни подхвана: радио, телевизия, пресконференции, но все пак с една значителна разлика. В Отава важният човек бях аз, а във Вашингтон беше Буридж.

Тя подели известността си с Джеки, излязла от сянката, в която беше в Отава, а също така и с мисис Бароу. Трите обясняваха на дълго и на широко — за най-голяма прослава на „ние“ — как са ме опазили от бедфордистите в Блувил и как са организирали бягството ми.

Аз също участвувах в интервютата, но си мълчах, понеже не ми задаваха почти никакви въпроси. Забелязах, че ме представят на публиката по-скоро като обект за разнежване, отколкото като действителния герой на цялата история. В телевизията например камерата не се скъпеше на едри планове на моята особа — и ако интервюиращата не ми даваше често думата, компенсираше го с хвалебствени коментари. „Присъствуващият тук доктор Мартинели, който, както виждате, е много чаровен мъж“ (a very charming man). Казваше го мимоходом, като поставяше ръка на бедрото ми и съучастнически намигаше от екрана, та телевизионните зрителки сами да оценят моите прелести.

Между другото преди всяко интервю Буридж и Джеки винаги ме инструктираха. Ако ми зададат въпроси (трябваше все пак да се каже нещо за тази прословута ваксина), да не се показвам прекалено сексуалист. Какво разбирате сега под това? — О, Ралф, знаеш много добре — арогантен, самоуверен… — Да, ясно! Трябва да бъда скромната наивка от пиесите на Уайлд, която винаги отговаря на майка си: „Да, мамичко!“…

И все пак моите другарки ми даваха мъдри съвети. Шест месеца по-късно, когато се опитах да демонстрирам секусалистка арогантност, се провалих. На едно от поредните ми интервюта по телевизията — което, ако си спомням добре, бе излъчено на видеозапис — водещата отново ме представи като „много чаровен мъж“. Леко засегнат, аз я прекъснах и живо добавих: „И надявам се, също добър научен работник“. Тя ме погледна така, сякаш бе изумена от нападателността ми, после снизходително се усмихна и развеселено каза: „Разбира се, доктор Мартинели, никой не се съмнява във вашите способности.“ След което в едър план — коремите на Джеки и Буридж, и двете вече в напреднала бременност. Предполагам, че водещата и операторките доста са се позабавлявали, когато са правили монтажа.

— Виждате ли — избухна Буридж — какво става, когато изневерите на сдържаността си!

За Дейв бе огромно удоволствие да се озове отново в нашата къща в Уесли Хайтс с голямата градина, с плувния басейн, със самостоятелната му стая, където голяма черна дъска заемаше цяла стена. Но най-голямата му радост бе телевизията, която толкова много му липсваше в Блувил. Отначало се безпокоях как ще приеме съжителството ми с две съпруги. Но когато предпазливо го поразпитах, установих, че страховете ми са неоснователни. Благодарение на телевизията, на училището той много бързо бе възприел водещите идеи на Реконструкцията. Вярно, при него те не трябваше да се преборват, както при мен, с една дълбоко вкоренена моногамна традиция. Разбрах, че както много често досега, напразно се тревожех за него и ето че един ден той тържествуващо ми заяви, когато се върна от училище, че три момичета от неговия клас са го избрали за сътворител, „щом порасне“.

Между другото той с жив интерес следеше бременността на съпругите ми и за да задоволя ненаситното му любопитство, реших да му изнеса кратка лекция по ем-бриология на черната дъска в стаята му. После научих, че повторил лекцията в училище с такова разбиране, че учителката му го похвалила. „Независимо от това — заяви той, разказвайки ми за нейните поздравления — идва ми да вия, като си помисля, те никога няма да имам бебе.“ И меланхолично додаде: „Май че е кофти да си момче.“

Нещо, което не би помислил преди година, нито дори в Блувил. Най-малкото, което може да се каже за образованието в смесеното училище днес, е, че далеч не поощрява фалократщината у момчетата.

Колкото до взаимоотношенията му с Буридж и с Джеки, те са толкова добри, че аз едва ли не ревнувам. И по това как буквално се зарови в нежността и топлотата на тяхната обич, аз изведнъж си дадох сметка колко много му е липсвало женското присъствие след смъртта на майка му. Жаден за общуване, той винаги иска много от Джеки и от Буридж и забелязвам, че за да поститигне своето, най-безсрамно им се докарва. То между другото хваща място. Той обсебва цялото им време и внимание, но с тайно предпочитание — аз все пак го долових — към Буридж. А от двете — дори и за него — Джеки е с по-лек характер: винаги весела, винаги в добро настроение, без комплекси, тя никак не се обижда и никога не се заяжда, докато Буридж се засяга и от време на време показва ноктите си. Затова пък притежава качество, към което Дейв е особено чувствителен. Тя е много по-ласкава и много по-пълно го „обгръща“. Той сигурно счита, че това напълно компенсира някой и друг удар през палците.