Робер Мерл - Добре охранявани мъже

Единствената връзка, която мъжът можеше да установи с потомството си, бе да му даде името си като „социално определящо име“ (middle name), което се поставяше пред майчиното име. Това полуосиновяване не предполагаше обаче никакви права за осиновителя. И се осъществяваше само с писмена молба от майката, молба, за която не бе необходимо съгласието на сътворите-ля.

Очевидно бе, че кодексът поставя началото на единствена по рода си сексуална революция в световната история. Но тя бе революция, която не назоваваше името си. Ловкият и далеч не предизвикателен начин, по който бе съставен Кодексът на жената, свидетелствуваше за онова, което старомодните сексуалистки психолози биха нарекли „женската хитрост на президентката“. Новото законодателство привидно не посягаше с нищо на принципа на моногамния брак, но като се вглеждаше човек малко по-внимателно, виждаше, че той се е превърнал в празна обвивка. Сведен до биологичната си роля на възпроизводител, мъжът бе изчезнал в качеството си на баща: обществената му власт бе дискретно премахната. Лишен от ръководната си роля, и преставайки същевременно да бъде ядрото на семейната клетка, той се свеждаше до страничен елемент в обществото.

Както бе казала и Буридж, понятието за юридическа собственост, подразбиращо се като част от „правата“ на бащата, се бе изпарило заедно с тях. Единствено майките имаха установен обществен статут. Можеха да живеят сами или с мъж, без значение. Обаче си оставаха юридически несемейни, тъй като и опеката, и икономическата зависимост от съпруга бе изчезнала.

Помагаха им, разбира се, но им помагаше обществото. Щедрата, постоянна и многостранна помощ, оказвана на майките и на самотните майки — семейни надбавки, премии, по-ниски данъци, квартални или селски ясли, работещи по двадесет и четири часа на денонощие — поставяше бащите „между скоби“ и водеше в същност до едно негласно одържавяване на възпитанието на децата.

Тези реформи нямаше да имат успех, ако мъжете владееха все още икономическите ресурси на страната. Тогава рано или късно парите биха възвърнали на бившия силен пол позициите, които законите им бяха отнели. Но подобна хипотеза бе завинаги изключена. По време на епидемията жените бяха получили по наследство повече от три четвърти от средствата за производство в САЩ и се бяха оказали способни да ги използват. Новата данъчна система на президентката Хоуп осигури понататъшното развитие на този процес. Със специално намаление на данъците се ползваха жените-собственички на предприятия и акционерните дружества, в които жените притежаваха контролния пакет акции или заемаха ръководни постове. И тъй като данъчните облагания бяха станали много тежки, за да компенсират новите задължения на нацията, наложената мярка водеше практически или до изчезването на предприятията, ръководени от мъже, или до прехвърлянето им на жени. Наследственият данък също бе значително намален, когато имуществото на майката се прехвърляше на наследнички. Майката можеше, естествено, да завещава и на сина, но тази справедливост беше само привидна. Сумите, които трябваше да плати наследникът от мъжки пол, се равняваха на половината от полученото наследство, докато определените за наследничките такси не надвишаваха 10%.

Така Новият кодекс на жената установяваше без никакви принципни декларации, само чрез една обикновена данъчна мярка прикритото право на старшинство за момичетата. Ако в близко бъдеще кодексът не бъде отменен, тези разпореждания ще осигурят за две или три поколения пълното господство на американските жени в американската икономика, а оттам и дълготрайността на политическата им власт.

Процесът очевидно не е завършен. Понастоящем той продължава. Но не можем да не признаем още отсега, че благодарение на умението си да убеждава, на зачитането на свободата на словото, на разбирателството си с Конгреса, президентката Хоуп осъществява успешно онова, в което предишната администрация плачевно се провали. Лицемерното престараване на Бедфорд, престъпното мъжемразство на кликата й, мечтата на гримовци и на джетисъновци да създадат — цитирам глупавия им плеоназъм — „партеногенетична еднополова държава“ доведоха САЩ до гражданска война. Затова пък президентката Хоуп разбра, че колкото и да е била ощетявана жената през вековете, не е възможно да се изгради що-годе траен социален строй, опиращ се на омразата към мъжа.

Може, разбира се, да се обвини Кодексът на жената, че наново създава неравновесие, като облагоприятствува всемогъществото на бившия слаб пол. Бъдещето ще покаже дали това неравновесие не носи в себе си тревожните кълнове на междуособиците. Но аз поне мога да удостоверя, че в сегашното общество се живее далеч по-леко, отколкото в онова в Блувил. При управлението на президентката Хоуп мъжът не е вече нито мразен, нито презиран, нито пък над мъжествеността и живота му тегне постоянна заплаха. В поведението на жената спрямо него сега има по-скоро прекомерна обич — едно несъмнено отреагиране на противоестествените табу на Бедфорд, а същевременно и освобождаването на дълго подтискан у жената инстинкт от чувството й за социална непълноценност.