Роджър Зелазни - Ръката на Оберон

— Прав си — признах аз. — Не бива да разчитам на това. Добре. Другата възможност, за която съм мислил, но не ми се искаше да използвам, ако не е крайно наложително, е да го застрелям от разстояние. Ще взема арбалет или някоя от пушките и просто ще го застрелям насред Лабиринта. Безпокои ме само въздействието на нашата кръв върху него. Може би само първичния Лабиринт се поврежда от нея, но знае ли човек.

— Точно така. Нищо не се знае — рече Ганелон. — Освен това не ти препоръчвам да разчиташ на обикновените оръжия там, горе. Мястото е особено. Ти сам каза, че е като някакво странно парче от Сенките, което се носи в небето. Макар че намери начин да използваш огнестрелни оръжия в Амбър, там може да не важат същите закони.

— Има риск — съгласих се.

— А колкото до арбалета… я си представи, че всеки път, като понечиш да стреляш, внезапен порив на вятъра отклонява стрелата.

— Опасявам се, че не те разбрах.

— Рубина. Той е минал с него донякъде през първичния Лабиринт, а и оттогава е имал време да си направи някой и друг експеримент. Смяташ ли, че е възможно вече да е частично настроен към него?

— Не знам. Не съм чак толкова наясно какъв е целият процес.

— Исках само да ти изтъкна, че ако действа по този начин, Бранд може да е в състояние да го използва в своя защита. Рубина може да има и още някакви свойства, за които ти да не знаеш. Затова ти предлагам да не разчиташ, че ще успееш да го убиеш от разстояние. А ми се иска да не разчиташ и на стария номер ти да използваш Рубина… в случай, че той е придобил някакъв контрол над него.

— Ти действително караш всичко да изглежда по-мрачно, отколкото си го представях.

— Но определено по-реалистично.

— Да допуснем. Продължавай. Каза, че имаш план.

— Точно така. Аз смятам, че Бранд изобщо не бива да припарва до Лабиринта, защото стъпи ли върху него, опасността от катастрофа нараства неимоверно.

— И не мислиш, че бих могъл да стигна навреме там, за да му попреча?

— Да, ако той наистина може да се прехвърля от място на място почти мигновено, а ти трябва дълго да вървиш дотам. Обзалагам се, че само чака луната да изгрее и веднага щом градът придобие форма, той ще се озове вътре, направо пред Лабиринта.

— Разбирам доводите ти, но не виждам разрешението.

— Разрешението е тази вечер да не стъпваш в Тир-на Ногт.

— Чакай, чакай!

— Няма да чакам! Като си си довел висш стратег, по-добре го изслушай какво има да ти каже.

— Добре, слушам те.

— Ти се съгласи, че по всяка вероятност няма да успееш да стигнеш там преди него. Но някой друг би могъл.

— Кой и как?

— Ами, вече се свързах с Бенедикт. Той е тук. В този момент се намира в двореца, в залата на Лабиринта. Досега би трябвало да е минал през него и да чака в центъра. Ти иди до подножието на Стълбата към небесния град. Застани там и започни да следиш за изгрева на луната. В мига, в който Тир-на Ногт придобие форма, влез във връзка с Бенедикт посредством Фигурата му. Кажи му, че всичко е готово и да използва силата на нашия Лабиринт, за да се прехвърли при Лабиринта в Тир-на Ногт. Колкото и бързо да се придвижва Бранд, няма да успее да го изпревари.

— Да, предимствата са ясни — одобрих аз. — Това е най-бързият начин да се качи там човек, а Бенедикт със сигурност е най-подходящият. Той би могъл без проблеми да се справи с Бранд.

— Наистина ли мислиш, че Бранд няма да вземе никакви предпазни мерки? — поинтересува се Ганелон. — От всичко, което съм чувал за него, съдя, че е умен, макар и мръднал. Той може да е предвидил подобен ход.

— Прав си. Някакви предложения какво да правим?

Ганелон силно замахна, плясна се по врата и се усмихна.

— Комар! — поясни. — Извинявай. Отвратителни гадинки.

— Все още ли мислиш…

— Мисля, че е най-добре да останеш във връзка с Бенедикт през цялото време, докато е горе. Ако Бранд вземе надмощие, нищо чудно да се наложи светкавично да дръпнеш Бенедикт, за да му спасиш живота.

— Разбира се. Но тогава…

— Тогава ще сме загубили рунда. Признавам. Ала не и играта. Дори да успее докрай да се настрои към Рубина, Бранд ще трябва да се добере до първичния Лабиринт, за да нанесе истинската вреда с него. А ти си поставил там надеждна стража.

— Така е — казах аз. — Изглежда всичко си обмислил. Изненада ме, с тези бързи действия.

— Напоследък разполагам с много време, което щеше да е лошо, ако не го използвах за мислене. Така че, използвах го. А сега си мисля, че е най-добре да побързаш. Денят няма да стане по-дълъг.