Роджър Зелазни: Принц на Хаоса

Не усетих някакво съпротивление. Всъщност не усетих абсолютно нищо. Все пак в съзнанието ми се появи видение — една огнена завеса. Проникнах отвъд завесата и усетих как енергийната нишка забави постепенно своя ход и накрая спря. После трепна, сякаш се бе озовала на ръба на някаква празнота. Усещането не беше като при настройването към Рубина, поне така както си го представях аз, и слава Богу, тъй като не ми се искаше да привличам точно сега вниманието на Лабиринта. Тласнах отново нишката и усетих прилив на ужасяващ студ, който неутрализира призованите от мен сили.

Все пак моята собствена енергия остана непокътната. Проникнах още по-дълбоко и забелязах бледо петно светлина, подобно на далечна мъглявина върху основа в наситено червено, червено като портвайн. Приближих се към светлината и тя се превърна в сложна триизмерна конструкция, която ми се стори полупозната. Това трябваше да е пътеката, която адептът следва при настройването към Рубина, поне така ми я бе описал баща ми. Добре, значи бях проникнал в Кристала. Замислих се дали да не си опитам късмета.

— Не продължавай нататък — каза един непознат глас, който идваше от Корал. Тя като че ли бе изпаднала в транс. — Няма да бъдеш допуснат по-навътре.

Изтеглих нишката си. Нямах никакво желание да си търся белята с излишно нахалство. Чрез своето Логрус-зрение, което поддържах още от последните бурни събития в Амбър, установих, че Корал е обгърната и проникната от излъчването на по-висшата версия на Лабиринта.

— Защо? — попитах простичко.

Не бях удостоен с отговор. Корал трепна, после тръсна глава, погледна ме и попита:

— Какво стана?

— Ти задряма — отвърнах аз. — Нищо чудно, след приумиците на Дуоркин и целия стрес…

Корал се прозина и отново се отпусна в леглото.

— Да — промърмори тя едва чуто и след това наистина заспа.

Свалих ботушите и по-неудобната част от облеклото си. Опънах се на леглото до нея и дръпнах завивката върху двама ни. И аз бях уморен. Освен това ми се искаше да прегърна някого.

Не знам колко време съм спал. Мъчиха ме мрачни, вихрени сънища. Лица — човешки, животински, демонични — се въртяха около мен и нито едно от тях не се отличаваше с особено ведро изражение. Дървета падаха покосени и в клоните им лумваха пламъци, земята тръпнеше и се разцепваше, морета кипяха и от повърхността им се издигаха гигантски вълни, които заливаха сушата, луната бе оплискана с кръв и отнякъде долиташе неистов вой. Нещо ме викаше по име…

Могъщ вятър тласкаше кепенците с все сила и те се удряха с гръм и трясък в дървените каси на прозорците. В съня ми в стаята се промъкна някакво създание. То се сви на кълбо до леглото и започна тихо да повтаря името ми. Сякаш цялата стая се тресеше. Спомних си Калифорния. Като че ли бе започнало земетресение. Писъкът на вятъра се превърна в рев и чух как някъде отвън се прекършват дървета и рухват кули…

— Мерлин, принце от рода на Сауал, принце на Хаоса, събуди се — казваше създанието, скърцаше със зъби и започваше отново.

След четвъртото или петото повторение изведнъж ми просветна, че това вече може и да не е сън. Отвън долитаха крясъци. Стаята просветваше от ярките пулсации на мълниите, последвани от почти мелодичния грохот на гръмотевиците.

Още преди да отворя очи, преди да помръдна, призовах едно защитно заклинание. Звуците бяха реални, а на пода лежеше съвсем истински, изскубнат от пантите капак на прозорец. Създанието до леглото също беше от плът и кръв.

— Мерлин, Мерлин. Събуди се, Мерлин — повтаряше то. Беше с дълга муцуна, заострени уши, впечатляващи зъби и нокти, сиво-зелена козина, големи очи и блестящи от влагата, ципести крила, прибрани към тялото му. Не можех да преценя по изражението му дали се хили, или гримасничи от болка. — Събуди се, Господарю на Хаоса.

— Ти ли си, Грайл — казах аз, обръщайки се по име към стария слуга на семейството ми в Хаос.

— Да, господарю — отвърна съществото. — Същият, който някога те научи да играеш на Танца на кокалите.

— Мътните да ме вземат!

— Първо работата, после удоволствието, господарю. Последвах черната нишка по дълъг и ужасен път, за да те открия.

— Но нишките не могат да достигнат чак дотук — отбелязах аз. — Не и без да бъдат тласнати с невероятна сила. А може би дори тогава няма да се доберат до това място. Как успя да ме откриеш?

— Сега е много по-лесно от преди — каза Грайл.

— Как така?

— Негово Величество Суейвил, кралят на Хаос, тази вечер ще заспи с Повелителите на Мрака. Изпратиха ме, за да те отведа за церемонията.