Роджър Зелазни: Принц на Хаоса

— Кога ще е упокойната служба? — попитах аз.

— При следващото алено небе, след почти Пълно завъртане — отвърна Сухай. — Това означава, че ще имаш време да се наспиш и да си починеш. Може би.

— Какво искаш да кажеш с това „може би“?

— Като един от тримата, ти си под Черния покров. Точно затова те повиках тук, на едно от моите места за усамотение. — Той се обърна и премина през стената. Последвах го с халбата в едната ръка и сандвича в другата. Приседнахме край спокойно зелено езеро до един скалист хълм. Небето над нас беше ръждивокафяво. Замъкът на Сухай обхваща кътчета от целия Хаос и неговите Сенки, обединени от умопомрачителна плетеница от пътища и преходи. — Но щом си се сдобил с Колелцето, това ще ти осигури допълнителна независимост.

Той се пресегна и докосна пръстена. Усетих лека тръпка по пръста, ръката и рамото си.

— Вуйчо, докато бях твой ученик, ти често ме провокираше със загадъчни фрази — казах аз. — Но обучението ми вече завърши, затова си мисля, че имам правото да кажа, че нямам никаква представа за какво по дяволите говориш.

Той се усмихна и отпи от бирата си.

— Вгледай се в отраженията, те могат да ти кажат много.

— Отражения… — промълвих аз и вперих поглед в езерото.

Под повърхността заплуваха черни ленти и образи — Суейвил, положен на смъртното си ложе, майка ми, баща ми, демонични форми, които се появяваха и изчезваха, Джърт, аз самият, Джасра и Джулия, Рандъм и Файона, Мандор и Дуоркин, Бил Рот и още много лица, които не успях да позная…

Поклатих глава.

— Дотук отраженията не ми казват нищо.

— За това е нужно време — отвърна Сухай.

И аз пак се съсредоточих върху вихъра от лица и фигури. Джърт се появи отново и се задържа дълго. Беше облечен много изискано и изглеждаше в добра форма. Когато накрая образът му се стопи, на неговото място изникна едно смътно познато лице, което бях мярнал и преди това. Знаех, че това е благородник от Хаос, и затова се разрових из спомените си. Разбира се. Бе минало доста време, но все пак не бях го забравил съвсем. Беше Тмер от рода Джезби — най-големият син на покойния принц Роловианс, вече лорд и Господар на Пътищата на Джезби. Беше си пуснал къса испанска брадичка, допълваща гъстите му вежди, беше все така добре сложен, с приятна, макар и сурова външност. За него се говореше, че е смел и дори чувствителен.

На неговото място се появи принц Тъбъл, Господар на Пътищата на Чаникът, чийто образ преливаше непрекъснато ту в човешката, ту в демоничната си форма. Жизнерадостен, с могъщо телосложение и тънък усет за всичко. Той имаше зад гърба си вековен опит, които го бе дарил със завидна проницателност. Брадата му бе сплетена на плитчици, а големите му светли очи излъчваха невинност; Майстор в игрите от най-различен сорт.

Тмер се появи отново, а след него и Джърт. Кръгът се затвори отново от Тъбъл, след което черните ленти под повърхността замряха и езерото придоби предишния си вид. Изчаках още малко и след като не се появиха нови образи, се обърнах към Сухай:

— Отражението изчезна. Но аз все още не знам какво означава то.

— Какво видя там?

— Брат си Джърт — отвърнах аз. — Принц Тмер от Джезби и принц Тъбъд от Чаникът бяха също сред главните действащи лица.

— Чудесно — отбеляза Сухай. — Направо чудесно.

— Е и?

— Тмер и Тъбъл са също под Черния покров — точно като теб. Доколкото знам, Тмер си е в Джезби, а Джърт е тръгнал за областта Далгари.

— Джърт се е върнал?

Сухай кимна.

— Може би ще отиде в крепостта на майка ни в Ганту — предположих аз. — Или пък в имението на Сауал в Анч, на границата на Покрайнините.

Вуйчо ми сви рамене.

— Кой го знае…

— Но защо сме под Черния покров?

— Ти завърши именит университет сред Сенките. Освен това живя дълго в Двора на Амбър, където сигурно си научил доста полезни неща. При такова солидно образование би трябвало да се сетиш сам.

— Предполагам, че Черният покров означава, че над нас е надвиснала опасност…

— Естествено.

— …но нейната природа ми се изплъзва. Освен ако…

— Да.

— Значи всичко е свързано със смъртта на Суейвил. Някаква политическа договореност, може би. Но аз отдавна не съм наясно с политическата ситуация тук.

Усмивката на Сухай разкри поизносените му, но все още страховити зъби.

— Все си чувал за борбата за трона.

— Добре. Да речем, че родът Сауал стои зад един от претендентите, Джезби зад другия, а Чаникът зад третия. Да речем, че съм се прибрал у дома, само за да се замеся в някаква вендета. Да речем, че всички вече са се хванали за гушите. В такъв случай, който и да е хвърлил Черния покров над нас, за да ни предпази от изстъпления, аз съм му задължен. Наистина.