Роджър Зелазни: Принц на Хаоса

— На прав път си — съгласи се Мандор. — Все пак мисля, че тук правилата се спазват много по-стриктно, отколкото в Амбър.

— И това е нещо. Що се отнася до мен, смятам да поднеса съболезнованията си и тутакси да отпраша нанякъде. Пратете ми после картичка, за да разбера кой е спечелил играта.

Мандор се засмя. Той рядко се смее. Усетих как китката ми трепна около мястото, където обикновено се вие Фракир.

— Той наистина не знае — каза брат ми и погледна Сухай.

— Току-що пристигна — отвърна му вуйчо. — Нямах време да му разкажа нищо.

Бръкнах в джоба си, измъкнах една монета, подхвърлих я и я хванах във въздуха.

— Тура — обявих след като я погледнах. — Значи ще ми обясниш ти, Мандор. Кажи сега какво става?

— Ти не си тринайсети в списъка с претендентите за трона — каза той.

Беше мой ред да се изсмея.

— Знаех си, че не е възможно да съм се изкачил толкова нагоре. Нали още на вечерята във Владението ти казах, че не ми се вярва да е така.

— Трети си — продължи Мандор. — Пред теб са само двама.

— Не разбирам. Какво е станало с всички останали?

— Мъртви са.

— От какво? Грипна епидемия ли е имало?

Мандор се усмихна злокобно.

— Напоследък имаше цял куп фатални дуели и доста политически убийства.

— И кои бяха повече?

— Убийствата.

— Впечатлен съм.

— Точно затова вие тримата сте защитени от Черния покров на Короната. Освен това на трите рода е заповядано да се погрижат допълнително за безопасността на всеки един от претендентите за престола.

— Говориш сериозно, така ли?

— Съвсем сериозно.

— Това оредяване на благородническите редици на всеобщия стремеж към преуспяване ли се дължи, или по-скоро шепа хора са се потрудили здравата по въпроса?

— Короната няма ясно становище.

— Когато казваш „Короната“, кого по-точно имаш предвид? Кой се ползва сега с последната дума?

— Лорд Бансиз от Амбълраш — отговори Мандор, — далечен роднина и дългогодишен приятел на покойния монарх.

— Долу-горе го помня. А възможно ли е той сам да е хвърлил око на трона и да стои зад цялата чистка?

— Той е жрец на Змията, а жреците дават обет, с който се отказват от властта във всяка нейна проява.

— Има си начини да се заобикалят дадените обети.

— Така е, но Бансиз изглежда напълно незаинтересован от подобна перспектива.

— Което не му пречи да си има свой любимец, на когото да помага от време на време. Някой от оцелелите претенденти да е поддържал близки връзки с Ордена на Бансиз?

— Доколкото знам, не.

— Не е изключено да става въпрос за сделка.

— Не е, но Бансиз не е от хората, които биха участвали в подобни пазарлъци.

— С други думи, смяташ, че той стои над боричканията за престола?

— Поне нямам доказателства за противното.

— Кой е главният претендент?

— Тъбъл от Чаникът.

— А вторият?

— Тмер от Джезби.

— Бива си го твоето езерце — казах на Сухай.

Той отново ми показа зъбите си.

— Нашият род замесен ли е в някаква вендета с родовете Джезби и Чаникът?

— Всъщност не.

— Но всеки да си пази гърба, нали?

— Да.

— Как се стигна дотук? Помия, че списъкът беше доста дълъг. Вартоломеева нощ на местна почва или какво?

— Не, убийствата си вървяха съвсем равномерно. Не се е стигало да кървави бани, откак състоянието на Суейвил се влоши значително, макар че някои от последните „инциденти“ са съвсем отскоро.

— Все трябва да е имало някакво разследване. Някой да е попадал в затвора по тази линия?

— Не, извършителите или успяваха да се измъкнат, или ги убиваха на място.

— Ами убитите? Сигурно са успели да разберат какви са били политическите им пристрастия.

— Не съвсем. Едни бяха професионалисти. Други минаваха просто за неспокойни натури, а някои дори имаха репутацията на душевноболни.

— Значи никакви интересни улики?

— Точно така.

— А съмнения?

— Тъбъл е сред заподозрените, само дето никой не смее да му го каже в очите. Той спечели най-много от развитието на събитията и би могъл да прибегне до нов удар. Бездруго политическата му кариера е гарнирана обилно с двойни игри, потайни ходове и убийства. Но от тогава измина доста време. Всеки има по няколко неудобни тайни в биографията си. От много години насам той минава за тих и консервативен човек.

— А Тмер? Той също е достатъчно близо до успеха, за да предизвика подозренията на всички. Нещо по-конкретно за неговите афери?

— Почти нищо. Делата му са винаги добре прикрити. Той самият е доста затворен човек. Въпреки това никога не е бил свързван с някакви нередности. Не го познавам чак толкова добре, но все пак винаги съм смятал, че е по-непосредствен и по-прям от Тъбъл. Струва ми се, че ако му се искаше чак толкова да се добере до престола, по-скоро би организирал преврат, отколкото да се занимава с интриги.