Кевин Андерсън - Скритата империя

Джес, останал единственият му син, стоеше до баща си и макар да бе зашеметен, се опитваше да е достатъчно силен и за двамата. Носеше топла канадка, чиято подплатена с козина качулка обрамчваше лицето му. Дъхът им излизаше на пара, но той изпитваше вцепененост, а не студ. Беше длъжен да е тук, да помене брат си Рос. Четиримата му чичовци, братята на Брам, също бяха дошли като представители на клана Тамблин. Джес знаеше, че отсега нататък те ще играят по-активна роля в управлението на семейния вододобивен бизнес.

Докато разговаряше с другите глави на кланове и приемаше искрените им утешителни думи, Джес виждаше в очите на скитниците нещо повече от споделена скръб. Забелязваше и страх. Никой нямаше представа какво е предизвикало катастрофата на Голген. Нито пък се досещаха какво е провокирало атаката срещу Синята небесна мина… и се бояха дали отново няма да се случи такова нещо.

Говорителката Ихи Окая не дойде на Плумас за погребението. Бе прекалено стара, немощна и костите й бяха чупливи от дългия живот при слаба гравитация. Вместо това прати протежето си Ческа Перони. Джес я посрещна, когато младата жена се спусна по шахтата в дебелата ледена обвивка. И без това измъченото му сърце се късаше от трагичната причина за идването й.

След като бяха чули вестта от Дел Келъм, в Рандеву двамата бяха споделили безмълвна изненада. Сега Ческа идваше на Плумас, облечена в официалния траур на скитническа вдовица. Въпреки че беше била само сгодена за Рос, избраните от нея дрехи изглеждаха подходящи: тъмносини и пурпурни, везани с горскозелено — обикновено ярките багри бяха приглушени. Дългата й топла рокля и подплатените й с кожа ботуши носеха геометричната бродерия на скитническата верига, символите на всички кланове, свързани един след друг, за да изразят индивидуалността, но и абсолютното единство на тяхната култура.

По-малката сестра на Джес, Тасия, стоеше сама край ледената платформа и наблюдаваше пристигането на опечалените. Нейният компи ЕА беше до нея и отбелязваше имената, Тасия обикновено обичаше компанията, бъбреше с гостите, показваше им фокуси или неща, които бе намерила под ледената покривка, ала сега бе навъсена, сякаш разгневена на невидим враг. Чичовците й стояха до нея. Когато Тасия видя траурния плащ на Ческа, не издържа и изтича в една от облите колиби, които бяха защитени от студа, термично отделени и звукоизолирани. Там щеше да си поплаче сама.

Плумас имаше външна ледена обвивка, дебела много километри, която покриваше море и малко скално ядро. От време на време леденият пласт се пропукваше като стара кожа, образуваше цепнатини по повърхността и през тях изтичаше вода, която отново замръзваше и ставаше твърда като желязо.

Дълбоко под тази защитна покривка, затоплян от тежестта на леда и от остатъчната ядрена топлина, Плумас имаше течен океан. Амбициозните скитници бяха пробили дупки в повърхността, за да осигурят вода за нуждите си. Предците на клана Тамблин бяха започнали да добиват и продават ценната течност, както и производните й кислород и гориво за вътрешносистемни ракети. Семейството бе издълбало и място за живот под замръзналия покров на луната.

Скитниците бяха пренесли малките си колиби във въздушния балон под ледената кора и ги бяха издигнали върху стабилния шелф, гледащ към подземното море. В океана на Плумас се беше развил местен планктон, лишеи и дори дълбокоморски нематоди 2 2 Тип червеи. — Б.пр. , живели непроменени безброй хилядолетия. Когато скитниците бяха докарали изкуствените си слънца, екосредата на Плумас бе процъфтяла. Фосфоресцентната светлина се вълнуваше през ледения покров като зора, замръзнала в небето.

Плумас беше едно от удивителните скитнически селища, които доказваха, че находчивите цигани могат да намерят ниши, нежелани от никого в Теранския ханзейски съюз. Семейството на Джес бе открило това място и го беше превърнало в свой укрепен и скрит дом.

Брам Тамблин едва се държеше на крака. Въпреки че бе жилав и корав, работяга, който никога не се уморяваше, старецът изглеждаше готов да се пречупи.

— Защо не идеш да си починеш, татко? Поговори с чичовците. Аз ще се погрижа за последните приготовления. До началото остават още четири часа.

Брам не отговори. Съчувствието на сина му го смущаваше. Жена му бе починала преди години при злополука на повърхността и тялото й беше пропаднало в замръзваща водна цепнатина — и там щеше да остане завинаги. Очите на стареца бяха зачервени, лицето му бе намръщено.