Кевин Андерсън: Гневът на хидрогите

Допреди известно време небесните мини се носеха спокойно над облаците като хранещи се с планктон китове. Рос, братът на Джес, беше шеф на Синята небесна мина на Гол ген и имаше мечти, делови усет и всички надежди на света. Но хидрогите бяха унищожили съоръжението без никакво предупреждение — и бяха изтребили екипажа до крак…

Джес не откъсваше поглед от уредите. Макар сензорните шамандури да не долавяха никакво раздвижване на приближаващ се враг, той бе нащрек. Велир изглеждаше прекалено спокойна и кротка. Измамно спокойна.

Екипажите на загребващите кораби бяха напрегнати — съзнаваха, че това е единственият им шанс тук и че някои от тях неминуемо ще загинат, щом хидрогите се появят.

— Ето и втората. С най-висококачествено екти!

Комбайнът на Дел Келъм изстреля пълна цистерна. За няколко минути всичките пет скоростни загребващи кораба изстреляха по един товар екти. За по-малко от три часа бяха успели да направят отличен улов.

— Добър начин да дразним хидрогите — продължи Келъм: прикриваше притеснението си зад бъбривост, — макар да предпочитам да ги разпердушиним с няколко комети. Както направи ти на Голген, Джес.

Джес се усмихна мрачно. Неговата кометна бомбардировка го бе превърнала в герой сред скитниците и той се надяваше, че на планетата не е останало живо същество и че всички чуждопланетни врагове са унищожени. На удара с удар.

— Просто следвах Пътеводната си звезда.

Сега много кланове разчитаха на предложения от Джес план как да продължат репресивните мерки срещу безсмисленото ембарго на извънземните.

— Двамата с теб много си приличаме — обади се Келъм със съзаклятнически глас: беше превключил на личната честота. — Ако предприемеш нова бомбардировка, мога ли да ти предложа това място като цел?

— Какво имаш против Велир? Аха, нали мислеше да се жениш за Шейрин от клана Пастернак.

— Да, по дяволите!

Шейрин Пастернак беше началничка на небесна мина на Велир. Имаше язвително чувство за хумор и остър език, но Келъм я харесваше много. И за двамата това щеше да е втори брак. Но небесната й мина също бе опустошена още при първите набези на хидрогите.

Още три цистерни с екти бяха изстреляни от профучаващите загребващи кораби.

Триш Нг, пилотът на втория наблюдателен кораб, прекъсна разговора.

— Сензорните шамандури! Провери показанията, Джес. Той проследи стандартната радиовълна и забеляза малка точица във фона.

— Обикновена светкавица. Не се изнервяй, Нг.

— Таза светкавица обаче се повтаря на всеки двайсет и една секунди. Като по часовник. — Тя изчака едно потрепване. — Джес, това е изкуствен сигнал, възпроизведен, прихванат и отразен обратно към нас. Хидрогите сигурно са унищожили сензорните шамандури. Това е уловка.

Джес се вгледа внимателно и забеляза имитацията.

— Друго предупреждение няма да има. Всички да херметизират и да се омитат!

Сякаш осъзнали, че са разкрити, седем огромни бойни кълба изникнаха като кръвожадни левиатани от облачните дълбини на Велир. Скитниците събирачи не загубиха нито секунда, а се заоттегляха безредно през небесата на газовия гигант. От сферите се надигна гърлено бръмчене и от пирамидалните изпъкналости върху кристалните им повърхности затрещяха синкави светкавици. Скитническите храбреци вече бяха виждали стрелбата на разрушителните им оръжия.

Келъм запрати четири празни товарни цистерни като картеч срещу най-близкото бойно кълбо.

— Да се задавите дано!

Джес закрещя в уредбата:

— Не се бави. Махай се оттам!

Келъм бе успял да отвлече вниманието им. Извънземните насочиха сините си светкавици към празните снаряди и така оставиха още няколко секунди на скоростните загребващи кораби да избягат. Скитниците запалиха огромните си двигатели и четири от петте кораби-комбайни се вдигнаха в безопасна траектория.

Но един от новите съдове изостана само за момент, което бе достатъчно огнените стрели да го разцепят на разтопени късчета. Писъците на екипажа отекнаха по комуникационния канал и внезапно секнаха.

— Давай! Давай! — изрева Джес. — Пръснете се и изчезвайте.

Останалите командоски комбайни се пръснаха като мухи. Автоматичните товарни цистерни щяха да стигнат до координатите си, където командосите щяха да съберат улова на спокойствие.

Бойните кълба се издигнаха, като изстрелваха сини светкавици в пространството. Уцелиха един изостанал наблюдателен кораб и го унищожиха, но останалите се измъкнаха. Неприятелските сфери останаха още известно време над атмосферата, подобно на ръмжащи вълци, след което бавно се спуснаха обратно сред бакърените урагани на Велир, явно отказвайки се да предприемат преследване.