Кевин Андерсън: Гневът на хидрогите

Но преди пет години всичко се промени.

Като зли кучета-пазачи хидрогите бяха забранили на всички небесни мини да се доближават до газовите гиганти — обявиха ги за своя територия. Ембаргото бе парализирало едновременно икономиката на скитниците, на Теранския ханзейски съюз и на Илдирийската империя. Много храбри или глупави предприемачи бяха пренебрегнали ултиматума на хидрогите. И бяха заплатили с живота си. Бяха унищожени десетки небесни мини. Обитаващите дълбоките ядра извънземни бяха неумолими и безмилостни.

Но когато изпадаха в безнадеждна ситуация, скитниците не се предаваха, а непрекъснато сменяха тактиките и оцеляваха — и дори заякваха благодарение на изобретателността си.

— Старата говорителка винаги повтаряше, че предизвикателствата очертават нови параметри на успеха — каза Джес Тамблин по включения комуникатор, докато издигаше наблюдателния си кораб над измамно миролюбиво изглеждащия газов гигант Велир.

— По дяволите, Джес — изсумтя малко с нотка на раздразнение Дел Келъм, — ако исках да се глезя, щях да си живея на Земята.

Келъм, стар вожд на клан и ловък индустриалец, даде сигнал на приближаващите скоростни загребващи кораби. Модифицираните „светкавични“ небесни мини и сбирщината от малки наблюдателни съдове се групираха на безопасно — поне според преценката на пилотите им — разстояние над бакърената планета. Никой нямаше представа на какво разстояние хидрогите могат да засекат облачните бракониери, но всички отдавна се бяха отказали да действат на сигурно. В края на краищата целият живот е хазарт, а човешката цивилизация не можеше да оцелее без космическо гориво.

Екипажът за събиране на екти форсира двигателите на огромните загребващи кораби и контейнери, готови за едновременно гмурване в плътните облачни пластове. Удари и бягай. Свръхпретоварените двигатели се нажежиха. Пилотите плувнаха в пот.

Сам в наблюдателния си кораб, Джес изпъна ръце върху контролното табло.

— Пригответе се да влезем от всички посоки. Вмъкнете се светкавично, захапете максимална хапка и се оттеглете на безопасно разстояние. Не знаем колко време ще ни оставят на мира тия мръсници.

Масивните кораби-комбайни потвърдиха и се спуснаха като ястреби върху плячката си. Което по-рано представляваше рутинен производствен процес, сега напомняше командоска операция във военна зона.

След предявяването на ултиматума от хидрогите дръзките скитнически инженери бяха префасонирали традиционните съоръжения на небесните мини. За пет години бяха свършили доста работа. Новите мълниеносни загребващи кораби имаха огромни двигатели, свръхефективни ектиреактори и подвижни товарни цистерни, наподобяващи грозд. Пълните цистерни можеха да бъдат прехвърляни и разделени, без да се губи целият товар от добито екти, ако — и когато — хидрогите се спуснеха по петите им.

— Голямата гъска си мисли, че сме безпомощни разбойници — предаде Келъм — Да ги вземат дяволите, нека и хидрогите останат със същото впечатление.

Ханзата — „Голямата гъска“ — и империята Илдира плащаха скъпо и прескъпо за всяка капка космическо гориво. Тъй като доставките на екти с всяка година намаляваха, цените бяха достигнали такива космически нива, че скитниците смятаха риска за приемлив.

Пет от префасонираните загребващи кораби се разпръснаха, след което се гмурнаха в облаците, ураганните кладенци и течения на Велир. Профучаха с рев през ураганните системи със зейналите фунии на стомасите си. Налапваха лакомо суровината, като компресираха излишъка във водородните цистерни, докато вторичните ектиреактори консервираха газа.

Джес насочи подвижните сензори към гъстите като супа облаци на Велир. Детекторите щяха да усетят всеки масивен надигащ се из дълбините кораб. Сензорите можеха да дадат само няколкоминутно предупреждение, но храбреците бяха в състояние да се изтеглят мълниеносно.

Джес знаеше, че не си струва да влизат в битка. Илдирийският Слънчев флот и ханзейските ЗВС го бяха демонстрирали неведнъж. Още при първия знак за появяване на противника неговите хора щяха да изчезнат с колкото екти бяха успели да задигнат. Първият бърз загребващ кораб напълни една цистерна и се издигна на достатъчна височина, за да я откачи, като остави следа в разредения въздух. По комуникацията отекна радостен възглас и конкуриращите се скитници се занадпреварваха кой ще се справи по-добре. Оставената без екипаж цистерна с гориво се устреми надалеч от Велир към сборния пункт. В безопасност.