Кевин Андерсън - Пепел от светове

— Помещението е обезопасено, господин председател.

Базил Венцеслас влезе в помещението, облечен в делови костюм, който го отличаваше от целия военен персонал в базата. Стражите се събраха в кръг около мага-император и той не им нареди да се отдръпнат, а отправи студен поглед към председателя на Ханзата и като отказа да удостои предполагаемия си равен по ранг с каквато и да било титла, каза студено:

— Моята империя е нападната. Милиони, ако не и милиарди от хората ми умират, защото ме държиш тук. Освободи ме.

— Разбира се… стига да се съгласиш на няколко прости условия. Мислех, че съм формулирал очакванията си пределно ясно — усмихна се председателят с очевидна неискреност. — Да се откажеш от споразумението си с Питър и неговата незаконна Конфедерация. Да обявиш, че той е бунтовник, и да ме подкрепиш публично. Можеш да го направиш с една-единствена реч.

— Аз съм магът-император и обещанията ми не са думи, хвърлени на вятъра. Като ме държиш тук, ти обявяваш война на Илдирийската империя. Моят Слънчев флот ще те държи отговорен за смъртта на всеки илдириец, който…

Председателят пренебрежително махна с ръка.

— Твоят Слънчев флот в момента е пълна каша. Бесней колкото си щеш, но сега, когато знам, че бойните ти кораби са ангажирани с отблъскването на фероуите, имам още по-малко основания да се страхувам от тях.

Пътуването на Джора’х до Терок, за да укрепи съюза си с Конфедерацията, бе знаменателен ход. Магът-император бе признал грешките на предшествениците си, а крал Питър бе предложил двете велики раси да загърбят миналото. Нови водачи, нови времена, ново бъдеще.

Но сега отношенията между илдирийците и хората — поне тези хора — се бяха променили завинаги.

Нира осъзнаваше иронията на ситуацията: Джора’х бе непоколебим, но тя знаеше, че баща му, също като председателя Венцеслас, би бил готов да предаде всекиго, за да постигне целите си и да защити Империята. Нямаше да изпита и капка угризение да скъса съюза си с Конфедерацията и да сключи пакт с Ханзата, ако подобен акт би бил от полза за собствените му интереси; нито пък би се поколебал да скъса новия си съюз в мига, в който се озовеше на свобода. Магът-император Сайрок’х бе държал много неща в тайна от илдирийския народ и дори бе убивал собствените си паметители, когато откриеха прекалено много.

Джора’х обаче бе коренно различен от баща си. Никога нямаше да отстъпи пред принудата на Ханзата.

Председателят Венцеслас продължи да го притиска.

— Къде е Конфедерацията сега? Тук ли са да ти помогнат? Реагираха ли на предполагаемата криза в Илдира, или ви оставиха да се оправяте съвсем сами? Защо да оставаш верен на такива непостоянни приятели? Защо не сложиш край? Можеш да потеглиш на път за нула време.

— Не вярвам, че има намерение да те освободи, Джора’х — обади се Нира. — Действията му са достатъчно красноречиви.

— Съгласен съм. Това прави решението ми още по-твърдо.

Председателят на Ханзата не бе впечатлен от думите им.

— Междувременно приключихме с анализа на флагманския ти кораб — или трябва да кажа „най-новото допълнение към нашия флот“? Тъй като в момента ЗВС разполагат с отчайващо малко съдове, имаме нужда от всеки функциониращ кораб. Враговете стават все повече… и са във всички посоки.

— В такъв случай може би не е трябвало да си създаваш толкова много врагове — каза хладно Джора’х. — Не ти разрешавам да присъединиш част от Илдирийския слънчев флот към своята армия.

Председателят сви рамене.

— Корабът е напълно функционален. Не мога да си позволя да го захвърля на боклука. — Обърна се към комендант Тилтон. — Съобщи на адмирал Диенте да се подготви за пробно пътуване.

Щом чу името на мъжа, който бе устроил засада на лайнера на мага-император при връщането им от Терок, Нира се намръщи.

Председателят отправи на Джора’х злобна усмивка.

— Адмирал Диенте ще отведе кораба ти далеч извън пределите на нашата слънчева система, за да разбере какво може да прави. И тъй като все пак трябва да ти дойде умът в главата, реших да го придружиш, при това сам, за да имаш време за размишление.

— Ако го изолирате от всякакъв контакт с илдирийците, той ще полудее! — извика Нира. — Дори и магът-император не може да понесе това.

— О, Боже! Изобщо не се бях сетил. — От гласа на председателя бликаше сарказъм. — Е, може да промени решението си по всяко време.

Изчака, но Джора’х не отговори. Базил Венцеслас поклати раздразнено глава.