Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия

Същата вечер, когато „Златно сърце“ бързаше да се отдалечи поне на няколко светлинни години от мъглявината Конска глава, Зейфод се беше излегнал под малката палма на мостика и се опитваше да вкара във форма разнебитения си мозък със солидни дози Пангалактични гаргаробластери. Форд и Трилиън седяха в един ъгъл и обсъждаха живота и проблемите, които създаваше той. Артър пък се прибра в кабината си, за да попрегледа Фордовия екземпляр на ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ. Щом отсега нататък трябваше да живее в тази Галактика, разсъждаваше той, най-добре щеше да е да се опита да научи нещо повече за нея.

Случайно попадна на следния пасаж:

ИСТОРИЯТА НА ВСЯКА ВЕЛИКА ГАЛАКТИЧЕСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ — прочете той — ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ТРИ РАЗЛИЧНИ И ЯСНО ОЧЕРТАНИ ПЕРИОДА: ОЦЕЛЯВАНЕ; ЛЮБОЗНАТЕЛНОСТ И ИЗТЪНЧЕНОСТ, ИЗВЕСТНИ СЪЩО КАТО ПЕРИОДИТЕ „КАК“, „ЗАЩО“ И „КЪДЕ“.

НАПРИМЕР ПЪРВИЯТ ПЕРИОД БИ МОГЪЛ ДА СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА С ВЪПРОСА „КАК ДА СЕ НАХРАНИМ?“, ВТОРИЯТ С ВЪПРОСА „ЗАЩО СЕ ХРАНИМ?“, А ТРЕТИЯТ С ВЪПРОСА „КЪДЕ ЩЕ ОБЯДВАМЕ?“

Не можа да стигне по-нататък, защото вътрешният телефон напомни за съществуванието си.

— Хей, землянино? Гладен ли си, момчето ми? — каза гласът на Зейфод.

— Ъъъ, да, струва ми се, че съм малко гладен — отговори Артър.

— Окей, сладур, стягай се — каза Зейфод. — Скоро ще похапнем в ресторант „На края на Вселената“.

© 1979 Дъглас Адамс

© 1988 Саркис Асланян, превод от английски

Douglas Adams

The Hitch Hiker’s Guide to Galaxy, 1979

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор

Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/186]

Последна редакция: 2010-05-15 20:52:24

„Форд Префект“ — популярна марка автомобили. — Б. пр.

Битер — вид английска бира. Б. пр.

Рийдърз Дайджест — известно американско списание. Б. пр.

Президент: пълна титла — Президент на имперското галактическо правителство.

Названието „имперски“ се бе запазило, въпреки че понастоящем представлява анахронизъм. Наследственият император е все едно мъртъв, и то от много векове насам. Миг преди да умре, докато все още се намираше в кома, той бе затворен в стазисно поле, което да го поддържа вечно и неизменно в това състояние. Всичките му наследници отдавна са починали и това означава, че без никакви сериозни социални сътресения властта чисто и просто е направила крачка-две надолу по стълбицата и сега, по всеобщо виждане, се намираше в ръцете на един колективен орган на управление, изпълнявал навремето ролята на съветник на императора — един избираем Управителен съвет, възглавяван от президент, избран от този съвет. Но всъщност властта не се намира изобщо в техни ръце.

Що се отнася до президента, до голяма степен той е един фигурант, неразполагащ с никаква власт. На пръв поглед той се избира от правителството, но качествата, които трябва да притежава, не са тези на добър държавник, а на човек, способен да върши добре премислени безобразия. Ето защо президентът винаги е бивал противоречива личност — едновременно вбесяваща и обаятелна. Службата му не се състои в това да упражнява власт, а да отклонява вниманието от нея. По тези показатели Зейфод Бийблброкс е един от най-сполучливите президенти, които Галактиката някога е имала — вече е прекарал две от десетте години на мандата си в затвора за измама. Малцина са тези, които осъзнават, че президентът и правителството не притежават никаква власт, и от тези малцина само шестима души знаят в чии ръце се намира върховната политическа власт. Болшинството от останалите вярват, че най-важните политически въпроси се решават от компютър. Надали съществува по-голяма заблуда от тази. Б.а.

Истинското име на Форд Префект е произносимо единствено на един малко известен бетелгиуски диалект, понастоящем напълно изчезнал след онова страшно бедствие Хрънг, стоварило се върху Бетелгиус Седем през Гал/Сид./Год. 03758 и изтребило до крак всички стари праксибетелски общности. Бащата на Форд бе единственият човек, оцелял след страшното бедствие Хрънг, стоварило се върху планетата, и то по някаква невероятна случайност, която той до края на живота си така и не успя да обясни задоволително. Изобщо целият случай беше забулен в някаква тъмна мистерия: никой всъщност не знаеше какво е това „Хрънг“, нито пък защо бе решило да се стовари тъкмо върху Бетелгиус Седем. Бащата на Форд, след като махна с ръка и отпъди облаците на съмнението, които нямаше как да не се съберат над него, се пресели на Бетелгиус Пет, където стана и баща, и чичо на Форд; а в памет на своите измрели сънародници го кръсти на древния праксибетелски език.