Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия

— Откраднах го, за да търся много неща.

— Много ли? — учуди се Форд. — Какви например?

— Не знам.

— Какво?

— Не знам какво търся.

— Защо не знаеш?

— Защото… защото… ами защото, ако знаех, нямаше да мога да ги търся.

— Какво, ти да не си полудял?

— Все още не изключвам такава вероятност — отвърна Зейфод спокойно. — За себе си знам само това, което мозъкът ми съумява да обработи в сегашното си състояние. А то не е никак добро.

Дълго време никои нищо не каза. Форд втренчи поглед в Зейфод и изведнъж в главата му нахлуха куп тревожни мисли.

— Виж какво, стари друже, ако искаш да… — подзе не след дълго Форд.

— Не, почакай… ще ти кажа нещо — прекъсна го Зейфод. — Аз не обичам да се движа по разписания и по релси. Текне ми например да направя нещо и си викам, хей, защо пък не — и го правя. Искам да стана президент на Галактиката — и то просто става, толкова е лесно. Решавам да открадна този кораб. Решавам да открия Магратеа — и всичко просто става. Е да, обмислям наистина как едно нещо може да се направи по най-добрия начин, но то винаги става. Все едно че имаш Галактикредитна карта, която ти служи безотказно, въпреки че нямаш пукната пара в банката. А иначе колчем седна и се замисля — защо пожелах да направя това, как успях да измисля как да го направя, — ме обзема огромно желание просто да престана да мисля за това. Същото желание изпитвам и в този момент. Дори само да говоря за това ми коства големи усилия.

Зейфод направи кратка пауза, в която никой не проговори. След това той се намръщи и продължи:

— Снощи отново ме безпокоеше това. Това, че една част от мозъка ми не функционира нормално. Тогава ми хрумна, че е възможно някой, без да ме пита, да използва мозъка ми, защото има нужда от добри идеи. Като съпоставих тези две подозрения, стигнах до решението, че за целта този някой е изключил и изолирал част от мозъка ми. И затова не мога да я използвам. Запитах се дали не бих могъл да проверя това.

Отидох в корабната поликлиника и се включих към екрана на енцефалографа. Подложих и двете си глави на всички основни мозъчни изследвания — същите онези изследвания, на които ме подложиха правителствените лекари, преди да бъда официално одобрен за президент. Нищо не показаха. Или поне нищо неочаквано. Показаха, че съм умен, с развито въображение, безотговорен, че не може ла ми се има доверие, че преобладаващите ми интереси са насочени извън собствената ми личност, изобщо нищо, за което да не можеш и сам да се досетиш. И никакви други аномалии. Ето защо започнах да си измислям най-различни и съвсем произволни изследвания. Нищо. Тогава наложих данните от едната глава върху данните от другата. Пак нищо. Накрая съвсем щях да изглупея, защото реших, че не страдам от нищо друго, освен от параноя. Последното нещо, което направих, преди да зарежа тази работа, бе да взема наложените една върху друга снимки и да ги прекарам през зелен филтър. Нали помниш, че като малък изпитвах някакво суеверно предпочитание към зеления цвят? И мечтаех да стана пилот на един от търговските космически кораби?

Форд кимна.

— И изведнъж — каза Зейфорд — всичко ми стана ясно като бял ден. Цели два центъра — по един в двата ми мозъка — бяха свързани тъй, че да кореспондират единствено и само помежду си. Някое гадно копеле бе прерязало всички нервни връзки и прекъснало по електронен път функциите на тези два дяла на малкия ми мозък.

Форд го гледаше втрещен. Трилиън бе бяла като платно.

— И мислиш, че някой е сторил това? — прошепна Форд.

— Да.

— Имаш ли представа кой? Или пък защо?

— Защо ли? Мога само да предполагам. Но знам кое е това копеле.

— Знаеш! Откъде знаеш?

— Ами защото си е оставил инициалите върху срязаните нервни възли. Оставил ги е, за да ги видя…

Форд го гледаше с ужас, чувствайки как го полазват тръпки.

— Инициали? Изрязани в твоя мозък?

— Да.

— И какви, за бога?

Известно време Зейфод го гледа мълчаливо, след това извърна поглед.

— 3. Б. — каза тихо той.

В този миг зад тях се спусна с трясък една стоманена преграда и залата започна да се пълни с газ.

— По-късно ще ти обясня — каза Зейфод, задушавайки се, преди и тримата да изгубят съзнание.

Артър се разхождаше мрачно по повърхността на Магратеа. Форд предвидливо му бе оставил своя екземпляр на ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ, за да не скучае, докато чака. Натисна напосоки няколко копчета.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ е една доста неравномерно редактирана книга и съдържа много пасажи, които за едновремешните редактори бяха задоволителни.