Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия

— М-да — каза той, — Зейфод винаги е бил такъв един… — но не успя да довърши, защото един електрически молив прелетя през залата, пресече чувствителната зона пред радиото и го изключи. Зейфод се обърна и изгледа Трилиън свирепо — оказа се, че тя е хвърлила молива.

— Хей — каза той, — защо направи това?

Трилиън почукваше с пръст по един изпълнен с цифри екран.

— Току-що се сетих за нещо — каза тя.

— Тъй ли? И заради това си позволи да прекъснеш новините за мен?

— И без това чуваш достатъчно за себе си.

— Положението ми е много несигурно. Това не ти ли е известно?

— Не бихме ли могли за момент да забравим това твое его? Става дума за нещо по-важно.

— Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля — Зейфод отново я изгледа свирепо и после се засмя.

— Слушай — каза тя, — ние качихме онези двамата…

— Кои двамата?

— Двамата, които качихме.

— А, да — каза Зейфод, — онези двамата.

— Качихме ги в сектор ZZ9Z-множествено, Алфа.

— Да? — каза Зейфод и премигна.

— Това нищо ли не ти говори? — тихо попита Трилиън.

— Мммм — каза Зейфод, — ZZ9Z-множествено, Алфа. ZZ9Z-множествено, Алфа?

— Ее? — каза Трилиън.

— Ъъъ… какво означава това „Z“ — попита Зейфод.

— Кое от тях?

— Все едно кое.

Едно от най-големите затруднения, които Трилиън срещаше при взаимоотношенията си със Зейфод, идваше от това, че все още не се бе научила да познава кога се прави на глупак просто за да приспи вниманието на хората, кога се прави на глупак, защото го мързи да мисли и иска някой друг да върши това вместо него, кога се прави на ужасен глупак, за да скрие факта, че всъщност нищо не разбира, и кога е наистина един неподправен глупак. Всеизвестно бе, че е смайващо умен и наистина беше — но не през цялото време, което явно го безпокоеше и затова правеше тези комедии. Предпочиташе хората да недоумяват, вместо да го презират. Трилиън смяташе, че няма нищо по-глупаво от това, но нямаше никакво желание да спори с него.

Тя въздъхна и зачука по клавишите. На визиекрана се появи една звездна карта — така щеше да му бъде по-лесно, независимо от причините за сегашното му поведение.

— Ето — показа му тя, — това е мястото.

— Хей… наистина! — каза Зейфод.

— Сега разбра ли? — попита тя.

— Какво трябва да разбера?

Вътре в главата й се надигна страшен глъч — едната половина крещеше на другата. Без да повишава тон, тя каза:

— Това е същият сектор, където качи и мен.

Той я погледна и отново се обърна към екрана.

— Хей, наистина — каза той. — Макар и да звучи невероятно. Та нали трябваше да литнем право в центъра на мъглявината Конска глава? Как сме попаднали там? Че там няма нищо!

Тя реши да не реагира на думите му и продължи търпеливо:

— Невероятностният двигател. Ти сам ми обясни принципа му. Преминаваме през всяка една точка на Вселената и т. н. Много добре го знаеш.

— Да, но това е някаква страхотна случайност, нали?

— Да.

— Да качиш някой точно в тази точка! От цялата необятна Вселена да случиш тъкмо тази! Това е прекалено… Момент, искам да проверя нещо. Компютър!

Произведеният от Сириуската кибернетична корпорация бордови компютър, който контролираше и управляваше и последната частичка на кораба, се включи в режим „комуникация“.

— Привет, приятели! — каза той бодро и същевременно изплю тънка лентичка с текста просто за да го има в архива. На лентичката пишеше: „Привет, ПРИЯТЕЛИ“.

— О, боже — каза Зейфод. С този компютър работеше отскоро, но вече бе успял хубаво да го намрази.

Компютърът продължи нахакано и жизнерадостно, сякаш рекламираше перилни препарати.

— Искам да ви уверя, че каквито и да са вашите проблеми, аз съм тук, за да ви помогна.

— Добре, добре — каза Зейфод. — Слушай, отказвам се. Предпочитам да използувам лист хартия.

— Ясно — каза компютърът и изхвърли посланието си в кошчето за боклук. — Разбирам ви, но ако някога пожелаете…

— Млък — каза Зейфод и като грабна един молив, седна на пулта до Трилиън.

— Окей, окей… — каза с оскърбени нотки в гласа компютърът и изключи говорния си център.

Зейфод и Трилиън се съсредоточиха върху цифрите, които безшумно просветваха върху скенера, следящ за курса на невероятностния полет.

— Можем ли да изчислим — попита Зейфод — от тяхна гледна точка каква бе невероятността за тяхното спасение?

— Да, резултатът е константа — каза Трилиън, — едно към две на степен двеста седемдесет и шест хиляди седемстотин и девет.