Артър Кларк - 3001 - Последната одисея

„През 1951 г. проектирах свободно летящ пръстен, който да се монтира около екватора. В този «ореол» Земята ще продължава да се върти, докато кръглият мост ще следва свое собствено темпо. Предвидих възможност за вертикално издигане на земния трафик към моста, завъртане и после спускане на необходимото място на Земята.“

Не се съмнявам, че ако човешката раса реши да направи такава инвестиция (съвсем нормална според някои изчисления на икономическия растеж), Стар сити може да бъде построен. Освен че ще осигури нов начин на живот и ще даде на посетителите от светове с ниска гравитация, като Марс и Луната, по-добър достъп до родната планета, той ще сложи край на изстрелването на ракети от земната повърхност и ще го прехвърли в дълбокия космос, където е и мястото му. (Макар да се надявам, че от време на време в Кейп Кенеди ще празнуват годишнината му, за да връщат вълнението от първите дни.)

Почти сигурно е, че по-голямата част от града ще остане като скеле и само малка част ще бъде населена или използвана за научни и технически цели. В крайна сметка всяка от кулите ще отговаря на небостъргач с десет милиона етажа — а обиколката на пръстена около геостационарната орбита ще се равнява на повече от половината разстояние до Луната! Ако е изцяло затворено, в такова пространство може да се побере население, наброяващо много пъти земното. (Това ще породи някои интересни организационни проблеми, които ще се задоволя да оставя за „упражнение на студентите“.)

За отлична история на концепцията за „Бобовото стъбло“ (както и много други още по-фантастични идеи като антигравитацията и космическите измествания) вж. Робърт Л. Форуърд, „Неразличима от магията“ (1995).

ПЕТА ГЛАВА: УЧЕНИЕТО

Останах удивен, когато прочетох в местните вестници от 19 юли 1996 г., че ръководителят на групата за проучване на изкуствения живот на „Бритиш телеком“ д-р Крис Уинтър смята, че информационният носител, който описвам в тази глава, може да бъде създаден след трийсет години! (В романа си „Градът и звездите“ от 1956 г. аз го пратих на повече от милиард години напред в бъдещето… очевидно сериозен недостиг на въображение.) Д-р Уинтър твърди, че това ще ни позволи да „възпроизведем човек физически, емоционално и душевно“, и смята, че необходимата за тази цел памет ще е около десет терабайта (10 13байта), а не един петабайт (10 15байта), както аз предполагам.

Иска ми се да се бях сетил за името на д-р Уинтър за това устройство, което със сигурност ще предизвика яростни дебати в църковните среди: „ловец на души“… За неговото приложение в междузвездното пътуване вж. бележката за Девета глава.

Смятах, че съм измислил описания в Трета глава информационен обмен с длани, затова се смутих, когато разбрах, че Никълъс Негропонте и неговата лаборатория в Масачузетския технически институт от години работят по тази идея.

СЕДМА ГЛАВА: ВЪВЕЖДАНЕ В ОБСТАНОВКАТА

Ако някога бъде използвана невъобразимата енергия на полето при абсолютната нула 17 17 В квантовата механика — минимална вибрационна енергия на атом или молекула при абсолютната нула. — Бел.пр. (понякога наричана „квантови флуктуации“ или „вакуумна енергия“), въздействието й върху нашата цивилизация ще е невероятно. Всички сегашни източници — нефт, въглища, ядрена, водородна и слънчева енергия — ще престанат да се използват и с тях ще изчезнат много от страховете ни от екологично замърсяване. Всичко ще се сведе до един огромен проблем — топлинното замърсяване. Цялата енергия в крайна сметка се превръща в топлина и ако всеки има на разположение по няколко милиона киловата, тази планета скоро ще последва Венера — неколкостотин градуса на сянка.

Това обаче си има и положителната страна: може би няма друг начин да предотвратим следващата ледникова епоха, която иначе е неизбежна („Цивилизация е периодът между две ледникови епохи“ — „История на цивилизацията“, Уил Дюрънт 18 18 Уйлям Дюрънт (1885–1981) — американски историк. — Бел.пр. .)

Докато пиша тези редове, в лаборатории по целия свят много компетентни инженери се опитват да разработят този нов енергиен източник. Известна представа за възможностите му дава прочутата забележка на физика Ричърд Фейнмън, според когото енергията в обема на чаша кафе (който и да е такъв обем и където и да е!) е достатъчна, за да накара всички океани по света да закипят.

Тази идея определено кара човек да се замисли. В сравнение ядрената енергия изглежда слаба като влажна клечка кибрит.