Артър Кларк - 3001 - Последната одисея

— Така ще е най-добре. Ще я взема от Циенвил. Ето координатите…

Пул продължаваше отпуснато да седи на стола си, когато мониторът в апартамента „Боумън“ отвори вратата пред ръководителя на придружаващата го от Земята делегация. Дали полковник Джоунз беше истински полковник — а и дали се казваше Джоунз — всъщност не го интересуваше. Беше достатъчно, че е превъзходен организатор и с безшумна ефикасност управлява техниката на операция „ДАМОКЪЛ“.

— Е, Франк — пратихме ги. Ще кацнат след час и десет минути. Предполагам, че оттам ще ги поеме Халмън, но не разбирам как точно ще се справи с тези плочки.

— И аз се чудех за това, докато някой от Комисията за Европа не го обясни. Според добре известна — макар и не на мен! — теорема, който и да е компютър можел да имитира всеки друг. Затова съм сигурен, че Халмън знае какво точно прави. Иначе изобщо нямаше да се съгласи.

— Надявам се, че си прав — отвърна полковникът. — Ако не… е, не зная каква алтернатива ни остава.

Последва мрачна пауза, докато Пул не положи всички усилия, за да намали напрежението.

— Между другото, чувал ли си местните слухове за нашето посещение?

— Кои по-точно?

— Че сме специална комисия, пратена да разследва престъпността и корупцията в този граничен град. Кметът и шерифът сто процента са се уплашили.

— Само как им завиждам — отвърна полковник Джоунз. — Понякога е истинско облекчение да можеш да се тревожиш за нещо толкова обикновено.

Също като всички обитатели на Анубис сити (вече 65 521 души), д-р Тиъдър Хан се събуди скоро след полунощ местно време от звука на общата тревога. Първата му реакция беше: „Само не ново ледотресение, за Деус!“.

Той се втурна към прозореца и толкова силно извика „Отвори се“, че стаята не го разбра. Наложи се да повтори командата с нормален глас. Светлината на Луцифер би трябвало да нахлуе вътре и да обагри пода с мотивите, които толкова очароваха посетителите от Земята, защото не помръдваха нито със стотна от милиметъра.

Този неизменен лъч светлина вече го нямаше. Когато в пълно изумление зяпна през огромния прозрачен балон на анубиския купол, Хан видя небе, каквото Ганимед не бе познавал от хиляда години насам. По него отново сияеха звезди — Луцифер го нямаше.

И после, когато се вгледа в забравените съзвездия, Хан забеляза нещо още по-ужасяващо. Там, където трябваше да е Луцифер, имаше малък диск абсолютна чернота, затъмняваща непознатите звезди.

„Има едно-единствено обяснение — вцепенено си каза Хан. — Луцифер е погълнат от черна дупка. И сега може би е наш ред.“

Пул наблюдаваше същия спектакъл от балкона на хотел „Гранимед“, но изпитваше по-сложни чувства. Още преди общата тревога секретарят му го беше събудил със съобщение от Халмън.

— Започва се. Заразихме Монолита. Но един — а може би няколко — от вирусите проникна в собствените ни вериги. Не знаем дали ще сме в състояние да използваме плочката, която ни даде. Ако успеем, ще се срещнем с теб в Циенвил.

После се разнесоха удивителни и странно трогателни думи, чието точно емоционално съдържание щеше да се обсъжда поколения наред:

— Ако не успеем да запишем плочката, не ни забравяйте.

От стаята Пул чу гласа на кмета, който полагаше всички усилия да успокои събудилите се граждани на Анубис. Макар че започна с онова най-ужасяващо официално заявление „Няма основание за тревога“, кметът наистина предложи утешителни думи.

— Не знаем какво става, но Луцифер все още свети нормално! Повтарям: Луцифер все още свети! Току-що получихме новината от интерорбиталната совалка „Алкиона“, която излетя за Калисто преди половин час. Ето какво са видели…

Пул се втурна в стаята си точно навреме, за да види на екрана успокоителното сияние на Луцифер.

— Нещо — задъхано продължи кметът — е предизвикало временно затъмнение. Сега ще увеличим образа, за да видим… Обсерватория „Калисто“, включете се, моля…

„Откъде знае, че е «временно»?“ — помисли си Пул, докато чакаше на екрана да се появи следващата картина.

Луцифер изчезна, за да бъде заменен от звездно поле. В същия момент кметът замлъкна и се разнесе друг глас:

— … двуметров телескоп, но почти всеки уред ще свърши работа. Дискът е от съвършено черна материя, диаметърът му е малко над десет хиляди километра и е толкова тънък, че няма видима дебелина. И очевидно нарочно е разположен точно така, че да скрие Ганимед от всякаква светлина. Ще увеличим изображението, за да видим дали има някакви подробности, макар че се съмнявам…