Артър Кларк - Песните на далечната земя

И те се вглеждали — с мъст. Любимата им област била паразитологията — не можете да си представите колко щастливи сте тук на Таласа! Не искам да те отвращавам с описанието на изключително изобретателните методи и мутации, които различните организми използуват, за да нападат другите същества — най-вече хората — и да ги измъчват, живеейки в тях, често докато ги унищожат. Ще спомена само една специална любимка на неоманихеите — мухата ихневмон. Това възхитително насекомо снася яйцата си върху други насекоми, след като ги парализира предварително, така че когато ларвите се излюпят, да имат изобилие от прясно — живо — месо. НМ-те можели с часове да говорят на тези теми, тълкувайки чудесата на природата като доказателство, че Алфа бил ако не изключително зъл, то напълно безразличен към човешките норми на морал и доброта. Не се тревожи — не мога да ги имитирам и не бих го направил! Но трябва да спомена още едно от любимите им доказателства — „аргумента за катастрофата“. Един типичен пример, който може да се мултиплицира безброй пъти: вярващите в Алфа се събират да се молят за помощ, изправени пред беда — и всички са убити при срутването на убежището им, докато това нямало да се случи, ако са останали по домовете си. Така НМ-те събрали томове такива ужаси — пожари в болници и старчески домове; детски градини — погълнати от земетресения; вулкани или приливни вълни, разрушаващи градове — списъкът е безкраен. Разбира се, вярващите в Алфа не приели това без съпротива. Те събрали точно толкова противоположни примери — чудесата, които ставали понякога, за да спасят вярващите от катастрофи и нещастия…

В различни форми този спор продължил няколко хиляди години. Но към двадесет и първи век новата информационна техника и методите на статистическия анализ, както и по-широкото тълкуване на теорията на вероятностите, сложила точка на словесния двубой. Няколко десетилетия били необходими, за да бъдат разбрани реалните доводи, още няколко, и те били приети от всички разумни хора: „Лошото се случва точно толкова често, колкото и доброто“; както отдавна подозирали, Вселената просто се подчинявала на законите на математическата вероятност. С положителност нямало никаква следа от намеса на свръхестествени сили, нито за добро, нито за зло. Значи проблемът за злото никога не е съществувал. Да очакваш от Вселената да бъде милосърдна, е все едно да си представиш, че човек винаги може да спечели играта на чистата случайност…

Някои се опитали да обявят вярата в Алфа за напълно безучастна и приели синусоидалната крива на естественото разпределение като символ на вярата си. Не е необходимо да се казва, че едно толкова абстрактно божество не вдъхва голяма преданост…

И говорейки за математика, тя нанесла още един съкрушителен удар на Алфа през двадесет и първия (дали не беше двадесет и втория?) век. Един земянин с блестящи ум на име Курт Богел доказал, че знанието има абсолютни граници — оттук идеята за напълно всезнаещо същество (едно от определенията на Алфа) станала логически абсурдна. Това откритие достигнало до нас посредством един от онези незабравими студентски каламбури: „Богел довърши Бог“. Студентите пишели по стените „Б“… „Б“ и гръцката „делта“ помежду им, разбира се, срещали се и други, които четели това обратно: „Бог довърши Богел“…

Но да се върнем към Алфа. Към средата на хилядолетието той малко или много престанал да занимава човешката мисъл. Буквално всички разумни хора най-после се съгласили със суровата присъда на великия философ Лукреций: „ Всички религии са по принцип безсмъртни, защото суеверията, които насаждат, създават повече зло, отколкото добро“…

Все пак някои от старите вероизповедания успели да оцелеят, макар и в драстично изменени форми, чак до самия край на Земята. Мормоните от последната епоха и Дъщерите на пророка дори построиха собствени кораби-разселници. Често се питам какво ли е станало с тях.

След като Алфа бил компрометиран, оставал Омега — създателят на всичко. Не е толкова лесно да заличиш Омега; Вселената е доста сложна за обяснение. Наистина ли? Има една стара философска шега, която е много по-проницателна, отколкото изглежда. „Въпрос: Защо Вселената е тук? Отговор: А къде другаде да бъде?“ И мисля, че това е повече от достатъчно за една сутрин.

— Благодаря, Мойсей — промълви Мириса малко замаяно. — Всичко това си го казвал и преди, нали?

— Разбира се, много пъти. А сега обещай ми, че…