Артър Кларк: Проверка

Все пак постави на новите си работодатели условия, които бяха приети. Зае се с работата от любов към изкуството, независимо от факта, че тя му носеше толкова пари, колкото никога не бе получавал дотогава. Каза, че не му трябват помощници и че не мисли да напуска малката си работилничка. Заяви, че е готов да създаде само прототипите, да предложи основните концепции. Колкото до масовата продукция, да си я произвеждат другите. Той бе занаятчия, а не фабрика.

Сделката се оказа успешна и за двете страни. През последните месеци капитан Дзип бе променен и сериалът хвърли в отчаяние продуцентите на останалите космически опери. Зрителите решиха, че не гледат серия за бъдещето, а самото бъдеще, каквото си беше, та в това нямаше никакво съмнение. Дори и актьорите възприеха променените декори като нов източник на вдъхновение. Вън от снимачната площадка понякога се държаха като пътници във времето от двадесети век, претърпели корабокрушение във викторианската епоха и възмутени от отсъствието на хитрите устройства и машинки, които бяха започнали да възприемат като неотделна част от живота си.

Ханс обаче не бе в течение на това. Продължаваше да се труди щастливо, срещаше се само с продуцента, вършеше целия си бизнес по телефона и сетне наблюдаваше окончателния резултат от работата си, за да се убеди, че идеите му не са били осакатени. Единствената забележима следа от връзките му с търговската телевизия бе кашон със закуски „Крънч“, захвърлен в един ъгъл на работилницата. Веднъж бе вкусил от този подарък, изпратен му от благодарния спонсор, и сетне с удовлетворение съобрази, че в края на краищата не му плащаха, за да го яде.

Една късна неделна вечер привършваше рисунката на един нов космически скафандър, когато изведнъж усети, че не е сам. Бавно се извърна и погледна към вратата. Никога не забравяше да я заключи. Как бе възможно да я отворят толкова безшумно? До нея бяха застанали неподвижно двама мъже и го наблюдаваха. Ханс усети как сърцето му се придвижва към глътката и събра кураж, за да не им се даде. Слава богу, че в работилницата държеше малко пари. Всъщност дали трябваше да бъде доволен от това, та то можеше да ги раздразни…

— Кои сте вие? — попита. — Какво правите тук?

Единият от двамата мъже се доближи до него, а другият остана на пост при вратата. И двамата бяха облечени със съвсем нови балтони, а шапките им бяха нахлупени ниско, така че Ханс не успя да разгледа лицата им. Реши, че са твърде добре облечени, за да бъдат обикновени бандити.

— Няма защо да се тревожите, господин Мюлер — каза доближилият се до него мъж, който без затруднения бе прочел мислите му. — Това не е обир, а служебно посещение. Ние сме от Службата за сигурност.

— Не ви разбирам.

Посетителят бръкна в чанта, която дотогава бе държал под балтона си, и извади от нея пачка фотографии. Започна да ги прехвърля в ръцете си и най-сетне намери тази, която му трябваше.

— Създадохте ни доста главоболия, господин Мюлер. Работодателите ви се оказаха твърде сдържани хора и ни бяха необходими цели две седмици, за да ви открием. Без съмнение, криели са ви от конкуренцията. Така или иначе, вече сме тук, и бих желал да отговорите на няколко въпроса.

— Не съм шпионин! — отвърна възмутено Ханс, след като смисълът на думите стигна до него. — Не можете да си позволявате такова отношение към мен! Аз съм лоялен американски гражданин!

Посетителят въобще не обърна внимание на този изблик на Ханс и му подаде фотографията.

— Познавате ли това? — попита.

— Да. Това е вътрешността на космическия кораб на капитан Дзип.

— Направен е по ваш проект, така ли?

— Да.

От пачката бе взета друга фотография.

— А какво ще кажете за това?

— Това е марсианският град Палдар, видян от въздуха.

— И това ли е ваша идея?

— Разбира се — отвърна Ханс, твърде възмутен, за да проявява предпазливост.

— А това?

— Това е протонов пистолет. Смея да кажа, че се гордея с него.

— Кажете ми искрено, господин Мюлер, всичко това по Ваши идеи ли е направено?

— Да. Нямам навика да крада чужди идеи.

Посетителят се обърна към партньора си и разговаря с него няколко минути твърде тихо, за да може Ханс да ги разбере. Изглежда, че се договориха за нещо, и разговорът им приключи преди той да успее да се добере до телефонния апарат.

— Съжалявам — каза непоканеният гостенин, — но е налице доста сериозно изтичане на информация. Възможно е да става дума за случайно съвпадение или дори за несъзнателни действия, обаче това не изменя същността на проблема. Ще трябва да ви разследваме. Моля да ни придружите.