Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

„Марк II“ не притежаваше тези ограничения и всичките петдесет и четири малки кубчета можеха да се движат, без да подскажат верните ходове на вече вбесените запалянковци. Само развитието на микрочиповете и екраните от течни кристали направи възможно съществуването на това чудо; в действителност нищо не се движеше, но многоцветните квадрати можеха да се местят по повърхността на куба само с едно докосване с пръст.

Отпусната в малката си лодка в компанията на Лейди, Ейда късно забеляза помръкналото небе. Бурята вече я връхлиташе, когато най-сетне запали мотора на лодката и се насочи към навеса. Не й минаваше през ум, че може да има някаква опасност; в крайна сметка езерото Манделброт беше дълбоко едва три фута. Но Ейда не обичаше да се мокри, а Лейди просто ненавиждаше.

Още преди да стигне западния бряг на езерото, бурята се разрази и грохотът й стана почти оглушителен. Ейда се изуми: това беше истински вълнуващо! Но Лейди се ужаси и се опита да се скрие под седалката.

Насочвайки се към Шипа между алеите от кипариси, момиченцето бе отчасти защитено от природната ярост. Но за първи път се разтревожи; големите дървета от двете страни се люлееха като тръстики от вятъра.

Оставаха му десетина метра до сигурния бряг и навеса за лодки, някъде между най-крайния Изток на М-множеството и границата с безкрайността на минус 1,999, когато опасенията на Патрик О’Брайън за пресадените кипариси трагически се сбъднаха.

Едно от най-трогателните археологически открития бе направено в Израел през 1976 г., по време на серия разкопки на учени от Еврейския университет и Френския център за праисторически изследвания в Йерусалим.

На една площадка, датираща отпреди 10 000 години, те откриха скелета на дете, притиснало с ръка бузата си. Тази ръка държеше друг малък скелет: на около петмесечно кученце.

Това е най-старият известен случай на споделяне на един и същ гроб от човек и куче. Навярно по-късните примери са много повече.

— Може би ще ви е интересно да научите — каза доктор Джафърджий с онази клинична студенина, която Доналд намираше за досадна (макар че как иначе психиатрите биха запазили здравия си разум?), — че случаят на Едит не е единствен. От откриването на Ммножеството през 1980 г. мнозина са губили ума си по него. Обикновено това са компютърни запалянковци, които нямат много ясна представа за действителността. В информационните банки днес се съдържат около 60 случая на манделмания.

— А има ли излекувани?

Доктор Джафърджий се намръщи. „Излекуван“ беше дума, която той рядко използваше; терминът, който предпочиташе бе „приспособяване“.

— Да кажем, че в 80 % от случаите пациентът е способен да се върне към… ъ-ъ… нормален живот, понякога с помощта на лекарства, понякога с електронни имплантати. Цифрата е доста окуражаваща.

С изключение на онези 20 %, помисли си Доналд. Към коя ли категория принадлежеше Едит?

През първата седмица след трагедията тя беше неестествено спокойна; след погребението някои от общите им приятели бяха изненадани от проявите й на привидно безразличие. Но Доналд знаеше колко страда и не се учуди, когато започна да се държи неадекватно. Когато започна да броди из замъка нощно време, обикаляйки празните зали и влажните коридори, които така и останаха неремонтирани, той осъзна, че трябва да потърси съвет от лекар.

Въпреки това продължи да отлага, като се надяваше, че Едит ще преболедува след първите признаци на дълбока скръб. И наистина, сякаш бе започнала да се възстановява, когато внезапно почина Патрик О’Брайън.

Отношенията между Едит и стария градинар бяха вечно изострени, но двамата се уважаваха и споделяха обичта си към Ейда. Смъртта на малката беше еднакво тежък удар за Пат и родителите й; той също се чувстваше виновен за трагедията. Ех, ако беше отказал да пресади тези кипариси… ако…

Беше започнал да пие отново и напоследък рядко го виждаха трезвен. Една студена нощ, след като съдържателят на „Черния лебед“ го бе отпратил вкъщи, той се бе изгубил в селото, където бе прекарал целия си живот. На сутринта го намериха умрял от измръзване. Отец Макмълън смяташе, че причината за смъртта му е по-скоро самоубийство, отколкото нещастен случай, но дори и да беше грях да погребе Пат по християнски, той беше готов да измоли прошка от Бога за това. Както и за малкото пухкаво същество, което Ейда държеше в ръцете си.