Стивън Кинг - Обяд в ресторант „Готам“

Хъмболд отново ми телефонира две седмици, след като бомбардирах с цигари Осемдесет и трета улица, и този път се обръщаше към мен с „господин Дейвис“. Благодари ми за копията от различните документи, които съм му предал чрез господин Ринг, и добави, че е настъпил моментът „четиримата да обядваме заедно“. Четиримата означаваше, че ще присъства и Даян. Не бях я виждал от деня, в който ме напусна… всъщност и тогава не я видях, защото спеше, пъхнала глава под възглавницата. През изминалите седмици дори не бях разговарял с нея. Сърцето ми лудо затуптя, усетих как се ускори пулсът в китката на ръката, стискаща телефонната слушалка.

— Налага се да уточним много подробности и да обсъдим важни дела. Според мен назрял е моментът да задействаме машината — заяви той, сетне се изкиска самодоволно като неприятен тип, който подарява на дете някаква глупава и евтина играчка. — Винаги е за предпочитане да измине известно време, преди да се срещнат двете страни по делото — нещо като период на успокояване на страстите — но смятам, че в настоящия момент една среща ще ускори…

— Да видим дали съм разбрал правилно — прекъснах го. — Става въпрос за…

— Обяд. Предлагам да се срещнем вдругиден. Можете ли да го вмъкнете в графика си?

В гласа му долових злобна нотка, стори ми се, че чета мислите му. „Разбира се, че можеш. Готов си на всичко, само отново да я видиш… да докосне ръката ти. Така ли е Стив?“

— И без това в четвъртък по обяд нямам ангажимент, тъй че по принцип съм съгласен — отговорих. — Да поканя ли моя адвокат?

Той отново се изкиска, гласът му потрепери в слушалката като желе, току-що извадено от формата:

— Предполагам, че господин Ринг ще пожелае да присъства.

— Имате ли предвид определен ресторант? — Запитах се кой ли ще плати обяда, после се усмихнах — как може да съм толкова наивен? Бръкнах в джоба си за пакета с цигари, вместо това под нокътя на палеца ми се заби клечка за зъби. Потреперих, и след като проверих дали не е изцапана с кръв, я захапах.

Междувременно Хъмболд каза нещо, което не чух. Клечката за зъби отново ми напомни, че се нося по вълните на света, без да пуша.

— Моля?

— Питах дали сте посещавали ресторант „Готам“ на Петдесет и трета улица — каза той и в гласа му за пръв път прозвуча раздразнение. — Между Медисън и Парк Авеню.

— Не съм бил там, но сигурно ще го намеря.

— Да се срещнем в дванайсет часа, съгласен ли сте?

— Да — промърморих, като се питах дали да му кажа да предупреди Даян да носи зелената рокля на черни точици — онази с дългата цепка отстрани. — Ще се свържа с моя адвокат. — Ненавиждах тази помпозна фраза и с нетърпение очаквах деня, в който ще престана да я използвам.

— На всяка цена. Обадете ми се, ако е възпрепятстван да присъства.

Телефонирах на Джон Ринг, който в продължение на няколко минути увърта, за да оправдае хонорара си (сумата не беше безбожна, но доста внушителна), сетне заяви, че според него срещата е уместна в „настоящия момент“.

След като приключих разговора, седнах пред компютъра и се запитах дали ще бъда в състояние да се срещна с Даян, без преди това да изпуша поне една цигара.

В четвъртък сутринта Джон Ринг се обади да предупреди, че е възпрепятстван да присъства на срещата и препоръчва да я отменя. Очевидно беше доста разтревожен.

— Майка ми е станала жертва на злополука — обясни. — Спънала се е на стълбището и си е счупила крака. Живее в Бабилон. Извинявай, но бързам да хвана влака. — Тонът му беше на човек, комуто предстои да прекоси с камила пустинята Гоби.

Замислих се, като въртях между пръстите си нова клечка за зъби. Предишните две с оръфани краища бяха захвърлени до компютъра. Казах си, че трябва да се откажа от дъвкането на клечки — представях си как стомахът ми се пълни с остри парченца дърво. Забелязал съм обаче, че замяната на един лош навик с друг е почти неизбежна.

— Стивън, чуваш ли ме?

— Да — отвърнах. — Съжалявам, че майка ти е пострадала, но няма да отменя срещата.

Той въздъхна, а когато заговори, в гласа му освен тревога се долавяше и съчувствие:

— Разбирам, че искаш да я видиш, именно затова трябва много да внимаваш и да не допускаш грешки. Не си Доналд Тръмп и тя не е Ивана, ала това не е развод по взаимно съгласие, при който получаваш документите чрез препоръчана поща. Ти натрупа доста пари, Стивън, особено през последните пет години.

— Зная, но…

— А през три от тези години — прекъсна ме Ринг, вкарвайки в употреба „адвокатския“ си глас — Даян Дейвис не е била твоя съпруга, нито приятелка, с която съжителстваш, камо ли твоя помощница. Била е само Даян Кослоу от Паунд Ридж.