Яхтата на Джони Гуднър «Наруъл», където очакваха Роджър Дейвис, беше обърната с носа срещу отлива, а до нея, опряна кърма до кърма, беше завързана за същия пристан яхтата на двойката, която беше прекарала целия ден в заведението на Боби.
Джони Гуднър седеше на стол в задната част на палубата, вдигнал крака на друг стол. В дясната ръка стискаше чаша с том колинз [8] Коктейл, приготвен от джин, захар, лимонов сок и газирана вода — Б.пр.
, в лявата — дълга зелена лютива чушка.
— Чудесно мезе! — каза той. — Ръфвам съвсем малко, пиперката изгаря устата ми, затова веднага я охлаждам.
Джони Гуднър отхапа върха, глътна го, изломоти едно «пфуй» през извития език и отпи дълга глътка от високата чаша. Дебелата му долна устна облиза тънката горна устна, издаваща ирландското му потекло. Той се усмихна със сивите си очи. В ъглите устата му беше цепната нагоре и създаваше впечатление, че се кани да се усмихне или че току-що се е усмихвала, ала всъщност говореше твърде малко за собственика й, ако човек не се вгледаше в тънката горна устна. Трябваше да се наблюдават по-скоро очите. На ръст и телосложение Джони Гуднър напомняше понапълнял боксьор средна категория, ала така, както лежеше отпуснат, изглеждаше в добра форма, защото в това положение най-силно проличава занемарената форма. Лицето му беше обгоряло, белееше се само носът и челото, чиято височина се беше увеличила поради оредяването на косата. На, брадичката имаше белег, който би могъл да мине за трапчинка, ако се намираше по към средата. В гънката на носа се съзираше едва доловима чупка. Не можеше да се каже, че носът е сплескан. Беше по-скоро като изваян от модерен скулптор, който го беше издялал направо в камъка, откъртвайки съвсем малко повече, отколкото е било необходимо.
— Том, сине майчин, с какво се занимаваш?
— Работя твърде усилено.
— Ще я опиташ ли? — каза той и пак отхапа от чушката. Беше дълга около шест инча, много къдрава и крива. — Пари само първата хапка. Също като при любовта.
— Поврага! Лютивите чушки парят и в началото, и в края.
— Ами любовта?
— Да върви по дяволите любовта! — каза Томас Хъдсън.
— И таз добра! Що за приказки! Какво става с тебе? Да не си решил да развъждаш овце на тоя остров?
— Тук няма овце, Джони.
— Тогава да развъждаш морски раци. Няма да допуснем да се оплетеш в тия щуротии. Вземи да опиташ от чушките.
— Опитвал съм.
— Зная колко пари чиниш. Не ми навирай славното си минало под носа. Стига да не си го съчинил сам. Зная. Навярно ти си първият човек, който е въвел обиколката на Патагония с як. Но аз съм представител на модерните времена. Слушай, Томи. Ял съм тия чушки, пълнени със сьомга. Пълнени с миктероперка [9] Едра морска риба (Mycteroperca fakata), която се среща във водите на Антилите, с вкусно месо. — Б.пр.
. Пълнени с чилийско бонито [10] Чилийски паламуд (Sarda chilensis), достигаш по-големи размери от атлантическия. — Б.пр.
. Пълнени с гърди от мексикански гургулици. Пълнени с месо от пуйка и къртица. Могат да ги напълнят с каквото им хрумне, ще ги купя. Това ме кара да се чувствувам като всевластен владетел. Но всички тия яденета са извратености. Само тая дълга, крива, невдъхновяваща, напълнена стара чушка с кафяв сос чупанго си остава най-хубавото. Ах, верицата ти! — той отново изсумтя през извития си език. — Тоя път отхапах много голямо парче от тебе!
Отпи продължителна глътка том колинз.
— Чушките ми дават повод да пия — обясни Джони Гуднър. — Трябва да охлаждам подлютената си уста. Какво ще пиеш?
— Още един джин с тоник.
— Момче — извика Джони, — още един джин с тоник за вана М’Кубва.
Фред, един от негрите на острова, когото беше главил капитанът на Джони, поднесе питието.
— Заповядайте, мистър Том.
— Благодаря, Фред — каза Томас Хъдсън. — За кралицата! Да я благослови бог!
Приятелите пиха наздравица.
— Къде е старият развратник?
— У дома си. Ще дойде.
Джон Гуднър наново отхапа от чушката, сега без да гъкне, отпи и добави:
— Всъщност как се чувствуваш, драги Том?
— Чудесно — отговори Томас Хъдсън. — Свикнах твърде добре със самотата, а и работя усилено.
— Харесва ли ти тук? Искам да кажа: за постоянно.
— Да. Омръзна ми да скитам. Прищя ми се да се застоя на едно място. Тук се чувствувам твърде добре, Джони. Дяволски добре.
— Островът си го бива. Не е лош за човек като тебе с вътрешно богатство. Но е адски скучен за мъж като мене, който търси неуловимото. Вярно ли е, че Роджър станал вече женомразец?
Читать дальше