Стивън Кинг - Очите на дракона

В кукленската къщичка на Саша имало истински кашаминови килимчета, истински копринени завески, истински порцеланови чинийки; зимникът наистина поддържал нещата студени. Лампериите в приемната и предния хол били от скъпоценното желязно дърво. Всички прозорци били остъклени, а над широката предна врата имало кръгло прозорче с многоцветни стъкълца.

Общо взето това било най-хубавата кукленска къщичка, за която някое дете някога е мечтало. Когато на сватбеното тържество покривалото й било свалено, Саша истински очарована плеснала с ръце и благодарила на съпруга си за нея. По-късно тя отишла в работилницата на Елендър и не само много му благодарила, но и му направила дълбок реверанс — действие, което било почти нечувано — в онези дни и епоха, кралиците не правели реверанси на простите занаятчии. Роланд останал доволен, а Елендър, чието зрение забележимо се било влошило по време на работата, се трогнал дълбоко.

Но Саша не забравила своята стара, скъпа кукленска къщичка у дома, макар да била съвсем обикновена в сравнение с тази и не прекарвала чак толкова много дъждовни следобеди в игра с нея — да размества мебелите, да пали печката и да наблюдава как пуши комина, като се преструва, че има гости на чай или подготвя голямо вечерно празненство за кралицата — както правела преди, дори като по-голямо момиче на петнайсет, шестнайсет. И причината била много проста. Не е забавно да се подготвяш за тържество на ужким, на което ще присъства и кралицата, когато си самата кралица. И може би тази причина съдържала в себе си всичко. Саша вече била голяма и открила, че да си възрастен съвсем не е онова, което си представяш като дете. Тя смятала тогава, че някой ден съзнателно ще реши да изхвърли играчките си и ще престане да играе на театър. Сега открила, че съвсем не било нужно да го прави. Просто интересът й започнал да се топи. Той ставал все по-слаб и по-слаб, докато прахът на годините покривал ярко-цветните удоволствия на детството и те потъвали в забрава.

Питър — малко момче, което някой ден щяло да стане крал — имал десетки играчки. Не, ако трябва да ви кажа истината, той имал хиляди играчки. Имал стотици оловни войничета, с които водел гигантски битки и десетки кончета. Имал игри, топки, кегли и топчета. Имал кокили, които го правели висок един и петдесет. Имал вълшебна еластична пръчка, на която можел да подскача и колкото си искал хартия за рисуване по време, когато хартията се правела изключително трудно и само богатите хора можели да си я позволят.

Но от всички играчки в замъка, Питър най-много обичал кукленската къщичка на майка си. Той никога не бил виждал онази в Западното баронство и затова тази била върхът на всички кукленски къщички. Можел да седи пред нея с часове, когато навън се сипел дъждът или зимният вятър виел с пълно със сняг гърло. Когато се разболял от Детска татуировка (болест, която ние наричаме варицела), Питър накарал един слуга да му постави къщичката на специална масичка, която минавала над леглото му и играл с нея почти без прекъсване, докато не се оправил.

Той обичал да си представя мъничките човечета, които биха изпълнили къщичката; понякога те ставали толкова истински, че почти можел да ги види. Той говорел с различни гласове от тяхно име и ги измислил всичките. Те били кралското семейство. Имало крал Роджър, който бил силен и смел (макар и не много висок и с леко криви крака) и веднъж бил убил дракон. Той живеел с прекрасната кралица Сара, неговата жена. Там било и тяхното момченце, Пити, което ги обичало и било обичано от тях. Без да споменаваме разбира се всички слуги, които измислил, за да оправят леглата, стъкват огъня в печката, носят водата, готвят яденетата и кърпят дрехите.

Тъй като бил момче, някои от историите, които измислял за къщичката, били малко по-кръвожадни от онези, които измисляла Саша като момиченце. В една от тях андуанските пирати обградили къщата отвсякъде и искали да нахълтат и да изколят семейството. Повела се чудесна битка. Десетки пирати били убити, но накрая те се оказали прекалено много. Приготвили се да нападнат за последен път. Но точно предн да започнат, пристигнала личната стража на краля — тази роля се играела от оловните войничета на Питър — и избила до крак проклетите андуански морски кучета. В друга история, в една близка горичка (обикновено близката горичка била под диванчето на Саша до прозореца), внезапно се появило гнездо пълно с дракони, които имали намерение да изгорят къщата с огнения си дъх. Но Роджър и Пити се втурнали навън със своите лъкове и ги избили до крак. „Докато земята почерня от противната им, стара кръв!“, казал Питър на баща си, краля, същата вечер и това накарало Роланд да изреве одобрително. След смъртта на Саша, Флаг казал на Роланд, че не смята за редно едно момче да играе с кукленски къщички. От това може и да не стане женчо, заявил Флаг, но все пак не е изключено. Определено няма да звучи добре, ако мълвата тръгне сред народа. А такива истории винаги плъзват. Замъкът е пълен със слуги. Слугите виждат всичко и езииите им са дълги.