Стивън Кинг: Очите на дракона

— Недей да плачеш заради една неизползвана салфетка, любов моя, защото не такова беше моето намерение. — Тя станала, като подхванала заобления си корем на бременна. Раждането на Томас било вече много близко. — Иначе държанието ти беше достойно за пример. Всяка майка в кралството би се гордяла със син, който се държи и наполовина така добре и сърцето ми е преизпълнено с възхищение към теб. Казвам ти тези неща само защото съм майка на принц. Това понякога е трудно, но не може да бъде променено, а и истината е, че не бих го променила и да можех. Но помни, че един ден от всяко твое движение в будно състояние ще зависи човешки живот; а е възможно да зависи и от сънищата ти. Дали ще използващ салфетката след печеното пиле, или не, може и да не струва живота на някого… но и обратното не е изключено. Понякога човешкият живот виси и на по-малко. Всичко, за което те моля, е винаги когато вършиш нещо, да се опитваш да не забравяш възпитаната страна на твоята природа. Добрата страна — тази на бога. Ще ми обещаеш ли да го правиш, Питър?

— Обещавам.

— Тогава всичко е наред — тя лекичко го целунала. — За щастие аз съм млада, а ти си малък. Ще говорим още за тези неща, когато започнеш да разбираш повече.

Друг такъв разговор нямало, но Питър никога не забравил урока: той винаги използвал салфетката си, дори когато хората около него не го правели.

И така, Саша умряла.

Нейното участие в тази история вече е съвсем малко, но все пак има още едно нещо, което трябва да знаете: тя притежавала кукленска къщичка. Тази кукленска къщичка била страшно хубава и много голяма — почти като миниатюрен замък. Когато наближило времето за женитбата й, Саша събрала колкото можела повече добро настроение, но й било тъжно да остави всички и всичко от голямата къща в Западното баронство, където била израснала… а се чувствала и малко неспокойна. Тя казала на майка си:

— Никога преди не съм била женена и не знам дали ще ми хареса.

Но от всички оставени зад нея детски неща, най-много съжалявала за кукленската къщичка, която имала още от времето, когато била малко момиченце.

Роланд, който бил много добър човек, някак си открил това и макар че също се чувствал малко неспокоен по отношение на бъдещия си живот (в края на краищата и той никога преди не се бил женил), намерил време да нареди на Куентин Елендър, най-големия майстор в страната, да построи на жена му нова кукленска къщичка.

— Искам това да бъде най-хубавата кукленска къщичка, притежавана някога от млада жена — поръчал той на Елендър. — Искам като я погледне веднъж, завинаги да забрави старата си къщичка.

Както вие без съмнение разбирате, дори Роланд действително да имал това предвид, то било глупаво да го казва. Никой никога не забравя играчка, която го е правила изключително щастлив като дете, дори тази играчка да е заменена с друга като нея, но много по-хубава. Саша никога не забравила старата си кукленска къщичка, но действително била впечатлена от новата. Всеки, който не е пълен идиот, щял да бъде. Онези, които я видели, заявили, че това е най-доброто произведение на Куентин Елендър и сигурно било така.

Тя представлявала умалена селска къща, много подобна на онази, в която Саша била живяла с родителите си в хълмистото Западно баронство. Всичко в нея било мъничко, но така изкусно направено, та човек не можел да не си помисли, че трябва наистина да действа… и повечето неща действително работели.

Печката, например, съвсем истински се нагорещявала и дори можела да сготви мънички порцийки храна. Ако сложите вътре парченце въглища не по-голямо от кибритена кутийка, то щяло да гори цял ден… и ако се пресегнете в кухничката с грубия си, огромен човешки пръст и се случи да докоснете печицата, докато въгленът гори, здравата ще се опарите. Нямало никакви водопроводни кранове и тоалетни с казанчета, защото кралство Делейн не познавало тези неща — не ги познава дори и до днес, но ако сте много внимателни, бихте могли да качите вода с една ръчна помпа, която не била много по-голяма от розовичкото ви пръстче. Имало стая за шиене, с чекрък, който наистина се въртял и тъкачен стан, който наистина тъчел. Клавесинът в салона действително свирел като се докоснели с клечка за зъби клавишите и тоновете били верни. Хората, които били видели къщичката, я наричали чудо и смятали, че по някакъв начин в направата й е участвал и Флаг. Когато магьосникът чувал такива истории, само се усмихвал и не казвал нищо. Той не бил участвал в изработването на кукленската къщичка изобщо — всъщност я смятал за глупост, но знаел, че не винаги е необходимо да се правят изявления и да се казва на хората колко си чудесен, за да се спечели слава. Понякога е достатъчно да гледаш умно и да си държиш устата затворена.