Стивън Кинг: Очите на дракона

Питър бил само на пет, когато умряла майка му, но той запазил много скъпи спомени за нея. Често мислел за нейната приветливост, нежност, любвеобилност и неизчерпаемо милосърдие. Но пет години е съвсем крехка възраст и повечето от съхранените картини били доста неточни. Питър пазел в съзнанието си и един съвсем ясен спомен, обаче — той бил свързан с отправен от нея укор. Много по-късно споменът за този укор се оказал жизненоважен за него. Ставало дума за салфетката му.

Всяка година на първия ден от месец Пет в двора се провеждало пиршество, за да се отпразнуват пролетните насаждения. Когато Питър станал петгодишен, за първи път му било позволено да присъства. Според обичая, Роланд трябвало да седи на челното място, наследникът на трона от дясната му страна, а кралицата — на отсрещния край на масата. Практическият резултат бил, че Питър щял да бъде извън обсега й по време на храненето и затова Саша внимателно го подготвила предварително как да се държи. Тя искала синът й да се представи добре и да се държи възпитано. И, естествено, знаела, че на вечерята ще трябва да разчита само на себе си, защото баща му изобщо нямал представа от никакви обноски.

Някои от вас може да се почудят, защо задачата за обучението на Питър да се държи възпитано, падала върху Саша. Нямало ли си момчето гувернантка? (Да, всъщност имало си две.) Нямало ли никакви слуги, чиито грижи да са посветени изцяло на малкия принц? (Цели батальони.)

Номерът не бил да карат тези хора да се грижат за Питър, а да ги държат по-далеч от него. Саша искала да го отгледа сама, поне доколкото можела и имала съвсем определени схващания как трябва да бъде възпитан нейния син. Тя нежно го обичала и искала да бъде с него и по свои, егоистични подбуди. Но осъзнавала дълбоката си и сериозна отговорност по въпроса за възпитанието на Питър. Това малко момченце някой ден щяло да стане крал и повече от всичко друго Саша искала да го направи добър владетел. А от доброто момче, мислела си тя, ще излезе и добър крал.

Големите банкети в Кралската зала не били много чисто нещо и повечето бавачки не биха се загрижили толкова за обноските при хранене на малкото момченце. Ха, та той ще бъде крал! — биха възкликнали те, малко шокирани от идеята да го мъмрят за такива дреболии. — Кой го е грижа дали ще разлее сосиерата? Кой го е грижа дали ще покапе нагръдника си или дори дали няма да си избърше ръцете в него? Та едно време не повръщаше ли понякога крал Алън в чинията си, след което нареждаше на придворния шут да се приближи и да изпие тази прекрасна, гореща „супа“? Крал Джон не отхапваше ли често главите на живи пъстърви и не пускаше ли мятащите се тела в деколтетата на сервиращите момичета? Нямаше ли и този банкет да завърши както повечето досега, като започнат участниците да се замерят един друг с храна през масата?

Несъмнено, но до момента, в който вечерята щяла да се изроди в състезание по замеряне с храна, тя и Питър отдавна щели да са се оттеглили. Саша най-много се безпокояла от отношението „кой го е грижа“. Тя смятала, че това е най-лошата идея, която човек може да насади в главата на едно малко момченце, орисано да бъде крал.

Така че Саша внимателно подготвила Питър и вечерта на банкета неотлъчно го наблюдавала. А после, когато сънен си легнал в леглото, тя му поговорила.

Тъй като била добра майка, първо с обич го похвалила за доброто му държание и обноски — и била права, защото през повечето време те били образцови. Но Саша знаела, че никой не би поправил грешките му, освен нея и осъзнавала, че трябва да се заеме с това сега, в тези няколко години, когато той я смятал за идол. Затова, щом свършила с похвалите, казала:

— Само в едно нещо сбърка, Пийт, и не искам никога вече да те виждам, че го правиш отново.

Питър си лежал в леглото и сериозно я гледал с тъмносините си очи.

— Какво беше то, майко?

— Не използва салфетката си — пояснила тя. — Остави я сгъната до чинията си и ми беше мъчно да я гледам. Яде печеното пиле с пръсти и правилно, защото така постъпват мъжете. Но когато свърши с пилето, избърса пръсти в ризата си, което не е правилно.

— Но баща ми… и господин Флаг… и другите благородници…

— По дяволите Флаг, по дяволите и всички благородници на Делейн! — извикала тя с такъв плам, че Питър леко се свил назад в леглото си. Той се изплашил и засрамил от това, че станал причина на бузите й да разцъфнат такива рози.

— Каквото и да върши баща ти е правилно, защото той е кралят и каквото и да правиш ти, когато станеш крал, също ще бъде правилно. Но Флаг не е крал, независимо колко много му се иска да е, и благородниците не са крале. Ти също още не си крал, а само едно малко момченце, което се е държало невъзпитано.