Стивън Кинг: Очите на дракона

— Имал си мъдра майка, орле — мрачно казал Бен Стаад.

— Да, пуснете го да мине — неочаквано се обадил още един глас. — За бога, няма да промуша с оръжието си такъв. Само като го гледам, ми се чини, че то ще изгори ръката ми, ако влезе в него.

— Ще ви запомня — рекъл Питър. Погледнал към приятелите си и им кимнал: — Последвайте ме сега и побързайте. Знам какво ми трябва и знам къде да го намеря.

В същия миг Флаг изревал от приземието на Иглата и в нощта се понесъл такъв яростен и настървен вой, че младите стражи трепнали уплашено. Заотстъпвали заднешком, после се обърнали, затичали и се пръснали в четирите посоки на света.

— Хайде — подканил ги Питър, — последвайте ме. Към Западната порта.

Флаг тичал толкова бързо, както никога досега. Усещал предстоящото проваляне на всичките си планове в момента, когато практически били почти осъществени. Това не бивало да се случи. И той, както и Питър, знаел къде трябва да завърши всичко това.

Профучал покрай разтрепераните стражи, без дори да ги погледне. Те въздъхнали с облекчение, помислили, че сигурно не ги е видял… но сгрешили. Бил ги видял всичките и ги запомнил до един. След смъртта на Питър техните глави щели да украсяват стените на кулата година и един ден, поне така мислел той. А що се отнасяло до онзи пикльо, който водел патрула им, то той пръв щял да умре в Централната кула поне хиляда пъти.

Флаг претичал под арката на Западната порта и след това надолу през Главната западна галерия влетял в самия замък. Сънените обитатели, наизлезли по нощници, за да видят за какво е цялата тази врява, се разтрепервали при вида на побелялото му яростно лице и отстъпвали встрани, като правели кръстния знак, за да се предпазят от зло… защото Флаг сега изглеждал такъв, какъвто в действителност бил — един демон. Спуснал се по перилата на първото стълбище, което му се изпречило, приземил се на краката си (налчетата на ботушите му изпускали зелени искри като очите на рис) и продължил да тича.

Продължавал към апартамента на Роланд.

— Медальонът — обърнал се Питър към Денис, както тичали. — Пазиш ли медальона, който ти хвърлих?

Денис посегнал към гърлото си и напипал златното сърце — на върха му още стояла засъхналата кръв на Питър — и кимнал.

— Дай ми го.

Денис му го подал без да спират. Питър не провесил верижката на шията си, а само я стиснал в юмрука си, така че сърцето се люлеело, въртяло и проблясвало в червенозлатисто на светлината на стенните свещници.

— Още малко, приятели — задъхано ги окуражил Питър.

Завили зад някакъв ъгъл. Отпред Питър видял вратата на бащините си покои, където за последен път бил видял Роланд. Роланд бил крал, отговорен за живота и благосъстоянието на хиляди, но бил и един възрастен човек, признателен за стоплящата чаша вино и няколкото минути разговор със сина си. Тук било мястото, където щяло да завърши всичко.

Едно време неговият баща сразил дракон със стрелата, наречена Врагобой.

Сега, мислел си Питър, докато кръвта пулсирала в слепоочията му и сърцето туптяло тревожно в гърдите му, аз трябва да се опитам да сразя един друг дракон — много по-голям — със същата стрела.

Томас запалил огъня, наметнал халата на мъртвия си баща и придърпал стола на Роланд по-близо до огнището. Усещал, че скоро ще потъне в здрав сън и това било чудесно. Но докато седял и клюмал с примигващи очи, погледнал към трофеите, монтирани по стените, които зловещо проблясвали на пламъка със стъклените си очи и му хрумнало, че му се искат още две неща. Те били почти свещени и той никога не би посмял да ги докосне, ако баща му бил още жив. Но Роланд бил мъртъв и така Томас взел един стол, стъпил на него и свалил от стената големия лък на баща си и стрелата Врагобой, които били закрепени над главата на Деветака. За момент погледнал право в едно от зеленикаво кехлибарените очи на дракона. Той много пъти бил наблюдавал през тях, но сега, когато се втренчил, не видял нищо друго освен собственото си бледо лице, подобно на лице на затворник, гледащ навън през килията си.

Въпреки че всичко в кабинета било сковано от студ (огънят щял да постопли малко поне около камината, но за това било необходимо време), Томас си помислил, че стрелата е странно топла. Той смътно си спомнил една стара приказка, слушана като бил малко дете, според която оръжие използвано веднъж да се убие дракон, никога не загубва топлината му. Изглежда, че приказката е казвало истината, помислил си Томас сънливо. Но нямало нищо страховито в топлината на стрелата, тя изглеждала успокоителна. Томас седнал отново, в едната му ръка свободно висял лъкът, а другата стискала Врагобой, излъчващ странната си, приспивна топлина. Той не усещал, че в този миг брат му идва насам, за да търси същото това оръжие и че Флаг — причината за раждането му и главен тъмничар на живота му — следва Питър по петите.